Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 38, ал. 1 от ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗДС).

Образувано е по жалба на Л. А. Л. от [населено място] в качеството му на наследник на А. Л. Б. против Решение № 55 от 28.01.2016 г. на Министерския съвет на Р. Б за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Модернизация на съществуващо трасе на път I-8 "Калотина - Софийски околовръстен път" от км 1+000 до км 48+270, участък от км 1+000 до км 32+447,20", намиращи се на територията на [община], [община] и [община] - Софийска област, в частта му, относно определеното обезщетение за отчуждената част в размер на 0.510 дка от поземлен имот № 007011, находящ се в землището на [населено място],целият с площ от 1,738 дка, с вид на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива.

В жалбата се излагат доводи, че решението следва да се отмени в частта му, с която е определено дължимото парично обезщетение за отчуждената част от процесния имот, находящ се в землището на [населено място], ЕКАТТЕ [номер], с вид територия - земеделска, начин на трайно ползване - ниви, поради противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, за изплащане на собствениците на отчуждени имоти на равностойно парично обезщетение отм. енително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

Ответникът по жалбата, Министерският съвет, и заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", поддържат становище за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав приема, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

На основание процедура по чл. 34а,...