Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 323 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по касационна жалба на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) срещу решение № 9244 от 27.07.2016г. по адм. дело № 13952/2015 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е отменено решение по т. 9 от Протокол № 55 от 05.11.2015 г. на Висшия съдебен съвет и потвърдената на осн. чл.314, ал.3 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) заповед № 219/16.09.2015г. на административния ръководител – районен прокурор на Районна прокуратура – гр. П. относно наложеното на С. Г. Д. – прокурор в РП – гр. П. наказание по чл.308, ал.1, т.2 ЗСВ „порицание“ за дисциплинарни нарушения по чл.307, ал.1, ал.3 и ал.4, т.2 и т.5 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ). Касаторът твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита за неправилен извода на тричленния състав, че актът, с който е наложено дисциплинарно наказание на прокурор Д. е незаконосъобразен. Неправилно съдът е приел, че за част от наведените фактически основания ангажирането на дисциплинарната отговорност е погасено по давност. Според касатора осъществените от страна на Д. действия и бездействия осъществяват състав на нарушения по чл. 307, ал.4, т.2 и т.5 ЗСВл. Счита, че неправилно съдът е приел допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в необсъждане на обясненията и възраженията на наказания магистрат. Моли съда за отмяна на решението и за отхвърляне на жалбата на дисциплинарно наказаното лице срещу решението на ВСС по т. 9 от Протокол № 55 от 05.11.2015 г. на Висшия съдебен съвет и потвърдената на осн. чл.314, ал.3 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) заповед № 219/16.09.2015г. на административния ръководител – районен прокурор на Районна прокуратура – гр. П. относно наложеното на С. Г. Д. – прокурор в РП – гр. П. наказание по чл.308, ал.1, т.2 ЗСВ „порицание“ за дисциплинарни нарушения по чл.307, ал.1, ал.3 и ал.4, т.2 и т.5 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ).

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е неправилно, следва да се отмени като жалбата на С. Г. Д. срещу оспореното решение на ВСС - бъде отхвърлена като неоснователна.

Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство, по отношение на която оспореното решение е неблагоприятно.

За да се произнесе по основателността на касационните жалби ВАС, съобрази следното:

Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред тричленния състав по реда на чл. 132, ал. 2, т. 3 АПК, вр. чл. 323, ал. 1 ЗСВ, е било решение по т. 9 от Протокол № 55 от 05.11.2015 г. на Висшия съдебен съвет и потвърдената на осн. чл.314, ал.3 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) заповед № 219/16.09.2015г. на административния ръководител – районен прокурор на Районна прокуратура – гр. П. относно наложеното на С. Г. Д. – прокурор в РП – гр. П. наказание по чл.308, ал.1, т.2 ЗСВ „порицание“ за дисциплинарни нарушения по чл.307, ал.1, ал.3 и ал.4, т.2 и т.5 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ).

За да отмени решението на ВСС и потвърдената с него заповед на административния ръководител тричленният състав е приел за установени следните факти:

Със заповед № 61 / 20.03.2015 г. на административния ръководител – районен прокурор на Районна прокуратура – гр. П. е образувано дисциплинарно производство срещу прокурор С. Д. от същата прокуратура. В заповедта като основания за ангажиране дисциплинарната отговорност на магистрата са посочени нарушения по смисъла на чл. 307, ал.1 и ал.4, т.2 и т.5 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ), изразяващи се в действия и бездействия в качеството му на наблюдаващ прокурор по досъдебно производство № 705 / 2003 г. по описа на РУ на МВР гр. П., които неоправдано са забавили производството, както и неизпълнение на задължението му, визирано в чл. 143, ал.3 ЗСВ, изразило се в неизпълнение на разпореждане на прокурор от Апелативна прокуратура гр. С., дадено в постановление от 09.12.2014 г., също довело до неоправдано забавяне на разследването по наблюдаваното дело.

С решение по т.9 от протокол № 55 / 05.11.2015 г. Висшият съдебен съвет е потвърдил на основание чл. 314, ал.3 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ) наложеното наказание.

При образуването на дисциплинарното производство преписи от заповедта са изпратени на административния ръководител – окръжен прокурор на Окръжна прокуратура гр. Б.д и на отдел 06 ”Административен” – Направление „Инспекторат”, за сведение. Препис от заповедта е връчен на прокурор Д. на 11.09.2015 г.Последният е дал писмени обяснения същия ден и със заповед № 219 / 16.09.2015 г. на административния ръководител – районен прокурор на Районна прокуратура – гр. П. на С. Д. е наложено наказание по чл. 308, ал.1, т.2 ЗСВ „порицание” за дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал.1, ал.3 и ал.4, т.2 и т.5 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ).

В заповедта за налагане на наказание дисциплинарнонаказващият орган е приел, че прокурор Д. „виновно не е изпълнил служебните си задължения, като с бездействието си, както и с някои действия, неоправдано е забавил разследването и приключването на досъдебно производство № 705 / 2003 г. по описа на РУ на МВР гр. П.. Отделно от това не е изпълнил задълженията си на наблюдаващ прокурор по същото досъдебно производство, произтичащи от чл. 234, ал.3 НПК, във вр. с чл. 243, ал.10 НПК, което е поставило в риск валидността на действията по разследването при условията на чл. 234, ал.7 НПК и не е изпълнил задължението си, визирано в чл. 143, ал.3 ЗСВ, изразило се в неизпълнение на разпореждане на прокурор от Апелативна прокуратура гр. С., дадено с постановление от 09.12.2014 г., което е довело до необосновано забавяне на разследването.” Друго основание за ангажиране дисциплинарната отговорност от оспорената заповед сочи, че „в хода на разследването, прокурор Д. не е осъществявал ефективно ръководство и надзор върху същото, което е довело до забавено неритмично разследване. Игнорирани са били положените от страна на административните ръководители на Районна прокуратура гр. П. и Окръжна прокуратура гр. Б.д усилия за подпомагане приключването на разследването: многократно обръщане на внимание на наблюдаващия прокурор с писма от 16.02.2012 г.; 24.06.2013 г.; 27.08.2013 г.; 04.09.2013 г.; 07.11.2013 г.; 31.04.2014 г., С оглед задълженията на административния ръководител по чл. 143, ал.4 ЗСВ, районният прокурор, със заповед № 23 от 28.01.2014 г. е възложил на прокурора, завеждащ досъдебния надзор в Районна прокуратура – гр. П. (М. К.) да вземе на специален надзор две досъдебни производства, наблюдавани от прокурор С. Д., едно от които е ДП № 705 / 2003 г. по описа на РУ на МВР гр. П., за да бъде подпомогнат наблюдаващия прокурор в ръководенето на разследването и недопускане изтичането на давностните срокове за наказателно преследване спрямо обвиняемите.” Съобразил е предходно наложено наказание със заповед № 120 / 25.05.2015 г. на административния ръководител – районен прокурор на Районна прокуратура гр. П., с която на основание чл. 308, ал.1, т.1 ЗСВ на прокурор С. Д. е наложено дисциплинарно наказание „забележка”, потвърдено с решение по т.5.1 на протокол № 42 / 23.06.2015 г. на Висшия съдебен съвет.

Въз основа на така описаните факти тричленният състав е стигнал до извод, че оспорените административни актове са издадени от компетентни органи и в изискуемата форма.

Приел е, че големият срок, изтекъл от момента на образуване на дисциплинарното производство (20.03.2015 г.) до уведомяването на магистрата за образуваната дисциплинарна преписка (11.09.2015 г.) не оказва влияние върху законосъобразността на крайния акт. При преценка законосъобразността на заповед № 219 / 16.09.2015 г. на административния ръководител – районен прокурор на Районна прокуратура – гр. П. с оглед наведените фактически основания, тричленният състав е констатирал, че за част от тях ангажирането на дисциплинарната отговорност е погасено по давност.

При анализа на относимите за дисциплинарното производство обстоятелства от септември 2014 г. до момента на издаване на заповед № 219 / 16.09.2015 г. на административния ръководител – районен прокурор на Районна прокуратура – гр. П., съдът е приел, че за този процесен период действията на наказания магистрат по ДП 705 / 2003 г. на РУ на МВР гр. П. не осъществяват фактическия състав на посочените от дисциплинарнонаказващия орган нарушения.

Тълкувайки разпоредбата на чл.46 НПК, тричленният състав е стигнал до извод, че действията на прокурора за сигнализиране на Върховната касационна прокуратура са процесуални действия в рамките на служебните правомощия на орган по разследването, за които не може да бъде ангажирана неговата дисциплинарна отговорност. Подобна оценка се налага и във връзка с действията на прокурор Д. по искането му за отстраняване на допуснатата очевидната фактическа грешка в постановлението на прокурора от Апелативна прокуратура – София.

Според тричленния състав установените факти по спора не могат да обосноват нарушение на служебни задължения по смисъла на чл. 143, ал.3 ЗСВ и неизпълнение на други служебни задължения, нито проявено бездействие при разследването и приключването на досъдебно производство № 705 / 2003 г. по описа на РУ на МВР гр. П. във вида и при формата на вината, която са възприели дисциплинарнонаказващият орган и Висшият съдебен съвет.

Последвалото прекратяване на наказателното производство от новоназначения наблюдаващ прокурор по ДП 705 / 2003 г. (след уважения самоотвод на прокурор Д.) поради несъставомерност сочи, че не са настъпили неблагоприятни последици от възприетите като нарушения от дисциплинарнонаказващите органи действия на жалбоподателя.

Отчитайки гореизложеното, тричленният състав е намерил за основателни доводите на жалбоподателя, че оспорената заповед № 219 / 16.09.2015 г. на административния ръководител – районен прокурор на Районна прокуратура – гр. П. и решение по т.9 от протокол № 55 / 05.11.2015 г. на Висшия съдебен съвет са издадени при съществени нарушения на административнопроизводствени правила (дисциплинарнонаказващият орган не е обсъдил обясненията и възраженията на наказания магистрат, имащи съществено значение за случая; не е изяснил всички относими обстоятелства за случая) и при неточно прилагане на материалноправни разпоредби.

Така мотивиран съставът е отменил наложеното дисциплинарно наказание. Постановеното решението е неправилно.

Правилен е единствено изводът на тричленния състав, че за част от действията и бездействията, описани в заповедта на административния ръководител, осъществени до 20.09.2014г. погасителната давност за ангажиране на дисциплинарната отговорност на магистрата е изтекла. Следователно тези действия и бездействия не биха могли да служат като основание за налагане на дисциплинарно наказание.

Относими към ангажирането на дисциплинарната отговорност на магистрата са само онези действия и бездействия, осъществени в периода от 20.09.2014г. до 16.09.2015г./ т. е. в интервала от шест месеца преди датата на образуване на дисциплинарното производство – 20.03.2015г. до датата на налагане на дисциплинарното наказание – 16.09.2015г./

Останалите фактически основания, описани в заповедта на административния ръководител, извън тези, които са погасени по давност, са напълно достатъчни, за да обосноват извод за извършени от страна на прокурор Д. дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.307, ал.4, т.2 и т.5 ЗСВл.

Съгласно разпоредбите на чл. 307,ал.1 и ал.3. на съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията се налага дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение. Дисциплинарно нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор и следовател.

По силата на ал.4 т.2 и т.5 на чл.307 / в редакцията на закона, действала към момента на издаване на оспорените актове/, дисциплинарни нарушения са и действието или бездействието, което неоправдано забавя производството, както и неизпълнението на други служебни задължения.

Разпоредбата на чл.143, ал.3 ЗСВл. предвижда, че писмените разпореждания на по-горестоящия прокурор са задължителни за подчинените му прокурори.

Според чл.46, ал.3 и ал.4 НПК прокурор от по-горестоящата прокуратура може служебно писмено да отмени или измени постановление на прокурор от по-ниската по степен прокуратура, което не е било разгледано по съдебен ред. Неговите писмени и мотивирани указания са задължителни за прокурорите от по-ниската по степен прокуратура. Прокурорът, получил указанията по ал. 3, може да направи възражение срещу тях пред прокурор от по-горестоящата прокуратура.

Анализът на цитираните по-горе разпоредби води до следните изводи: разпорежданията и указанията, дадени от прокурор от АП са задължителни за прокурорите от по-ниската по степен прокуратура, включително и за прокурорите от РП. Или казано по-друг начин прокурорът от Районна прокуратура, получавайки постановлението на прокурора от АП е имал две законоустановени възможности : 1. Да предприеме действия по изпълнение на постановлението на по-горестоящия прокурор като изпрати досъдебното производство на разследващия полицай за изпълнение на дадените указания или сам да изпълни указанията или 2. Да възрази по реда на чл.46, ал.4 НПК пред ВКП срещу получените указания, ако счита, че същите са незаконосъобразни или неправилни.

В конкретния случай с постановление от 09.12.2014г. прокурор от АП - София е отменил постановлението на ОП – Благоевград, с което е оставено в сила постановлението на РП – Петрич за прекратяване на досъдебното производство, като е изпратил постановлението на РП – Петрич и е указал на наблюдаващия прокурор да бъдат изпълнени указанията, дадени в обстоятелствената част на постановлението.

Постановлението, ведно с досъдебното производство е получено от наблюдаващия прокурор на 13.12.2014г./ видно от писмо до административния ръководител на ОП - Благоевград за продължаване на срока за разследване по досъдебното производство от 02.07.2015г., подписано от районния прокурор на Петрич./ Вместо да изпълни постановлението на АП - София или в случай, че не е съгласен с него, да направи възражение пред ВКП, прокурор Д. е бездействал в продължение на повече от три месеца, като не е изпратил досъдебното производство на разследващия полицай, а вместо това на 29.12.2014г. е изпратил писмо до В. С. С., с което го е уведомил, че постановлението за прекратяване на наказателното производство на РП - Петрич, не е отменено, следователно е влязло в сила.

Едва на 24.03.2015г. прокурор Д. е възразил пред ВКП срещу дадените в постановление от 09.12.2014г. и постановление от 04.03.2015г. на АП - София указания.

Вярно е, че в постановлението от 09.12.2014г. на АП - София е допусната ОФГ, като е пропуснато да бъде отменено постановлението на РП - Петрич от 30.04.2014г. Независимо от горното обаче в постановлението от 09.12.2014г. са дадени задължителни указания на прокурора от РП - Петрич, които е следвало да бъдат изпълнени. Допусната ОФГ от страна на АП не оправдава неизпълнението на дадените на РП - Петрич указания от АП - София, които както бе споменато вече по-горе са били задължителни за Д. по силата на чл.143, ал.3 ЗСВл и чл.46, ал.3 НПК, доколкото същият в продължение на повече от три месеца не е упражнил правото си по чл.46, ал.4 НПК да възрази срещу тези указания. Така изложеното обосновава извод за осъществено от страна на прокурор Д. нарушение, попадащо в обхвата на разпоредбата на чл.307, ал.4, т.2 ЗСВл, изразяващо се в неоправдано забавяне/ повече от три месеца/ на процесното досъдебно производство в резултат на неизпълнение на задължително прокурорско разпореждане от 09.12.2014г.

Настоящата инстанция не споделя извода на тричленния състав, че Д. е получил досъдебното производство едва на 18.03.2015г. Видно от доказателствата по делото постановлението на АП - София от 09.12.2014г. ведно с досъдебното производство са получени от Д. на 13.12.2014г., от който момент е започнал да тече и двумесечният срок за извършване на необходимите процесуално следствени действия в изпълнение на указанията на АП - София,