Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Общински съвет - Русе против решение № 30 от 11.11.2016г., постановено по адм. д № 260 по описа за 2016г. на Административен съд - Русе. Излагат се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяната му.

Ответникът - Окръжна прокуратура - Русе не се представлява по делото и не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано стнавощи ез неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба подадена в срока по чл. 211 АПк отн надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за резглаждане по същество, но е неоснователна.

С обжалваното решение Адинистративен съд - Русе в тричленен състав по чл. 191, ал.2 АПК, сезиран протист на прокурор от Окръжна прокуратура - Русе е отменил чл. 9, чл.20, ал. 1 и ал.2, чл. 24, ал. 3, т. 2 /в частта „с нотариално заверен подпис“/ и т. 3 /в частта „с нотариално заверени подписи“/, чл. 35, ал. 1 и 2, чл. 38, ал. 3, т. 2 /в частта „с нотариално заверен подпис“/ и т. 3 /в частта „с нотариално заверени подписи“/ и чл. 40, ал. 1, т. 1 /в частта „нотариално заверено“/ от Наредба № 7 за реда и условията за разполагане на преместваемите обекти, на рекламно-информационните и монументално-декоративни елементи, и за осъществяване на рекламната дейност на територията на община Р.. Съдът е приел, че в оспорените части, поставящи изискване към гражданите за форма - нотариална заверка на подписите на писмените воялиязявления на гражданите в съответните хипотези е в противоречие със закона.

Решението на адмнистративния съд е валидно, допустимо и правилно. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че предмет на оспорване пред Административен съд Русе са нормите на чл. 9, чл.20, ал. 1 и ал.2, чл. 24, ал. 3, т. 2 /в частта „с нотариално заверен подпис“/ и т. 3 /в частта „с нотариално заверени подписи“/, чл. 35, ал. 1 и 2, чл. 38, ал. 3, т. 2 /в частта „с нотариално заверен подпис“/ и т. 3 /в частта „с нотариално заверени подписи“/ и чл. 40, ал. 1, т. 1 /в частта „нотариално заверено“/ от Наредба № 7 за реда и условията за разполагане на преместваемите обекти, на рекламно-информационните и монументално-декоративни елементи, и за осъществяване на рекламната дейност на територията на община Р.. Съдът е приел, че доколкото процесната наредба е издадена на основание чл. 56, ал. 2 и чл.57, ал.1 от ЗУТ, то е задължително да съответства на съдържащата се в тези разпоредби правна регламентация. Нормата на чл. 56, ал. 5 ЗУТ урежда хипотезата, че в чужди поземлени имоти разрешение за поставяне на обекти по ал. 1 – преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически превозни средства, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други), се издава въз основа на изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ.В хипотезатана на чл.57, ал.3 от ЗУТ е уреден случаят, когато в чужди поземлени имоти и сгради разрешението за поставяне на обекти по ал. 1 се издава въз основа на изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или на сградата, или въз основа на писмен договор за наем на заетата от съоръжението по ал. 1 площ“ Основният довод на съда за материалната незаконосъобразност на оспорения подзаконов норметивен акт е, че след като поставеното в закона - чл. 56 и чл. 57 ЗУТ изискване е за писмено съгласие от собственика (съсобствениците) на поземления имот, не може с подзаконов нормативен акт да се въвеждат допълнителни утежняващи условия, каквото е нотариалната заверка. Неоснователни са наведените доводи в касационната жалба, че схемите за поставяне на преместваеми обекти в частни имоти се определят в условията на оперативна самостоятелност на Общинския съвет – Русе, одобряват се от Гл. архитект и се съгласуват с експлоатационните дружества и съгласувателни институции. В случая с процесната Наредба № 7 издадена от Общински съвет, на основание законовата делегация на чл. 56 ал. 2 от ЗУТ, се определят конкретни изисквания на които трябва да отговарят рекламните елементи за да бъдат поставени върху държавни, общински и частни имоти и сгради. В чл. 56 ал. 2 ЗУТ е визирано, че за преместваемите обекти за търговски и други дейности се изисква „схема“ одобрена от Гл. архитект, като това се отнася само за държавни и общински имоти, като законовата разпоредба не включва имоти – частна собственост. Следователно с оспорените текстове на чл. 9 и чл.29 ал. 1 и 2 ЗУТ и чл. 35 ал. 1 т. 2 от Наредбата недопустимо се разширяват правомощията на Гл. архитект на Общината за одобряване на „схеми“ за поставяне на обекти и рекламни съоръжения за частни имоти. Въведеното изискване противоречи на специалния ред за одобряване на план-схемите за разполагане на рекламни съоръжения, които са уредени в общите правила от Наредбата и уреждат режима на имоти държавна и общинска съсобственост, поради което обжалваните текстове на чл. 9 и чл. 20 ал. 1 и 2 и чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата правилно са отменени, като противоречащи на закона /чл. 56 ал. 2 от ЗУТ/.Правилно и обосновано съдът е приел, че изискването за нотариална заверка на подписите в хипотезата на чл. 56 и чл. 57 ЗУТ представлява утежняващо условие в сравнение с нормата на закона, т. е. подзаконовият нормативен акт не действа в изпълнение на закона, каквото е конституционното изискване към подзаконовите нормативни актове, но първично създава допълнително условие, каквото законът не съдържа. След като законодателят е преценил, че нотариално удостоверяване на автентичността на писменото съгласие на собствениците не е необходимо, то въвеждането на различно от законовото изискване за форма с подзаконовия нормативен акт досежно това волеизявлението на собствениците се явява в противоречие с нормите на ЗУТ. Предвид изложеното решението на Административен съд - Русе следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 30 от 11.11.2016г., постановено по адм. д № 260 по описа за 2016г. на Административен съд - Русе. Решението не подлежи на обжалване.