Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на седемнадесети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ

ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ КУЦАРОВАСВЕТЛАНА БОРИСОВАВЛАДИМИР ПЪ. К. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдиятаХ. К. по адм. дело № 4818/2021

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е във връзка с подадено искане на К. И. за отмяна на решение № 36/03.01.2020 г., постановено по адм. дело № 8683/2018 г. на Върховен административен съд, трето отделение и на оставеното в сила с него решение № 106/08.05.2018 г., постановено по адм. дело № 160/2017 г. по описа на Административен съд Кюстендил.

Искателят твърди, че са налице предпоставките визирани в чл. 239, т. 3 и т. 5 от АПК.

На първо място сочи, че постановените посочени по-горе решения са се базирали въз основа на издадена от медицинското лице в затвора [населено място] медицинска справка, че искателят е бил настанен в [наименование]. Сочи се, че тази справка е с неистинско и невярно съдържание, като по негова тъжба е образувана прокурорска преписка, която не е приключила до настоящия момент, поради изгубването и в районна прокуратура Дупница.

Навежда и доводи, че не е бил в състояние да проведе адекватно своята защита по време на производството по адм. дело № 160/2017г. на Административен съд Кюстендил, тъй като през месеците май 2018г. и март 2019г. е бил хоспитализиран в [наименование] за лечение.

Моли съда да отмени посоченото по-горе решение на ВАС, ведно с потвърденото от него решение на Административен съд Кюстендил.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към министерство на правосъдието, счита искането за недопустимо, в евентуалност за неоснователно. Моли искането да се отхвърли и се претендира юрисконсултско възнаграждение.

Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия намира искането за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240 от АПК от надлежна страна.

Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

С решение № 36/03.01.2020г., постановено по адм. дело № 8683/2018г., на ВАС, чиято отмяна се претендира, е оставено в сила решение № 106/08.05.2018г., постановено по адм. дело № 160/2017г. на Административен - съд Кюстендил. С последното е отхвърлен като неоснователен предявения от искателя иск по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в размер на 25 000лв. за причинени неимуществени вреди за периода 09.10.2015 г. – 26.05.2017 г. , в резултат на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, ведно със законната сума върху лихвата. В мотивите към съдебния акт е прието, че администрацията на затвора е изпълнила своето задължение визирано в чл. 150, ал. 1, т. 3 и чл. 151, ал. 2 от ЗИНЗС – осигурила е постоянен надзор за спазване на хигиената и чистотата на помещението в което лишения от свобода е пребивавал; осигурен му е пряк достъп до външна светлина и възожност за естествено проветряване. Посочено е, че следствие вредоносното поведение на ищецът, породен и от неговото [състояние], вследствие на такъв вид заболяване, е бил извършен ремонт на помещението където е бил настанен, както през 2016 г., така и през 2017 г.

Производството за отмяна по чл. 237 от АПК като извънреден способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения или определения, с които се прегражда развитието на делото, е подчинено на точно и изчерпателно регламентирани в чл. 239 от АПК правни основания, които страната, за която съдебният акт е неблагоприятен, следва да представи и да докаже в това производство.

В настоящия случай от молителя са посочени две основания по чл. 239 от АПК - т. 3/грешно посочено в искането като т. 2/ и т. 5.

Настоящия 5-членен състав на ВАС, с оглед установеното от фактическа страна и събраните по делото доказателства, счита, че не е налице основанието визирано в нормата на чл. 239, т. 3 от АПК. Съгласно тази разпоредба актът подлежи на отмяна, ако е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Доказателства за наличието на хипотезите на цитираната норма не са приложени. Наведен е довод, че съдебния акт се е базирал въз основа на невярни и неистински по съдържание медицински справки, но нормата изрично изисква установяването на посочените основания да стане с влязла в сила присъда, като такава не е представена. В искането не се навеждат доказателства, от които да се направи извод за постановяване на решението въз основа на документ, признат за подправен по предвидения в закона ред. За пълното следва да се посочи, че неправилно молителят е изписал в искането до съда т. 2 от чл. 239 от АПК. Последната касае отмяна при наличие на установена по надлежден съдебен ред неистинност на показания на свидетели или заключение на вещо лице, като в обстоятелствената част на искането липсват такива наведени факти.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Основанието е важимо само в полза на засегнатата от нарушението страна. Разпоредбата предвижда няколко хипотези със самостоятелно приложно поле, като общ техен белег е отнемането на страната на възможността да се защити. Презумпцията е, че в тези случаи делото е останало непопълнено с отнасящи се до него факти или доказателства и произнасянето на съда е неправилно. Следователно нормата на чл. 239, т. 5 от АПК визира всяко нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което страната е останала без възможност фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител и това е довело до накърняване правото й на защита. Следователно, не всички процесуални нарушения, а само тези, лишили страната от възможността да участва в делото, от надлежното й представляване или от явяването й по него лично или чрез повереник са основания за отмяна на влезлия в сила съдебен акт - чл. 239, т. 5 от АПК. В конкретния казус липсват данни при постановяване на атакуваното решение да са допуснати нарушения, които биха могли да се субсумират в някой от фактическите състави на цитираната законова разпоредба. Видно от материалите по делото, искателят е участвал активно в проведеното съдебно производство пред АС – Кюстендил – присъствал е на всяко едно съдебно заседание и е бил освен това представляван от назначен от съда особен представител по реда на чл. 24 от ЗПП. При условие, че призоваването на искателя за проведените от АС - Кюстендил открити съдебни заседания са надлежни и не е установено наличие на други процесуални пречки за даване ход на делото, твърдението за нарушено право на участие и защита е неоснователно.

АС - Кюстендил не е допуснал нарушаване на процесуалните правила, в резултат на което да е осетено правото на участие на жалбоподателя по делото, нито той се бил в невъзможност да участва по причини, които не е могъл да отстрани. Такива твърдения не са и наведени в искането.

Искателят е упражнил своите процесуални права във връзка с оспорването, като е разполагал със законовите възможности за участие и защита по делото.

Предвид изложеното, искането основано на чл. 239, т. 5 от АПК също е неоснователно.

Не следва да се присъждат разноски на ответната страна за юрисконсултско възнаграждение, тъй като по делото реално процесуално представителство не е било извършвано, а процесуалният представител на ответника е депозирал само писмен отговор, което обаче не води до извод, че последния е извършил реални процесуални действия по делото.

По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховния административен съд, петчленен състав на Първа колегия

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на К. И. за отмяна на решение № 36/03.01.2020 г., постановено по адм. дело № 8683/2018г. на Върховен административен съд, трето отделение и на оставеното в сила с него решение № 106/08.05.2018 г., постановено по адм. дело № 160/2017 г. по описа на Административен съд Кюстендил.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Георги Чолаков

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Т. К. п/ С. Б. п/ В. П. п/ Христо Койчев