О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 257

София, 17.04.2019 година

Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е ч. т. д. № 639/2019 година

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на К. Д. Д. срещу определение № 125 от 15.01.2019 г. по ч. гр. д. № 91/2019 г. на Софийски апелативен съд. С обжалвания акт е потвърдено определение № 21890 от 16.10.2018 г. по гр. д. № 13213/2018 г. на Софийски градски съд, І ГО, 26 състав, с което е прекратено производството и делото е изпратено на Хасковски окръжен съд по компетентност.

Частната касаторка моли за отмяна на въззивното определение като неправилно. Счита, че е налице нарушаване на принципа за недопускане на дискриминация, регламентиран от чл. 20 и чл. 21 от Х. на основните права на ЕС и че съществува противоречие между чл. 115, ал. 2 ГПК и чл. 20 и чл. 21 ХОПЕС, доколкото се прегражда пътя на ищци, наречени в ГПК „увредено лице“, да водят дела срещу застрахователя, Гаранционен фонд, Н. по седалището на ответника. Застъпва становището, че увредените лица могат да се ползват от общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК, а предоставените допълнителни възможности за подсъдност по чл. 115, ал. 2 ГПК, следва да се тълкуват като алтернативни с оглед избора на увреденото лице.

Със същите съображения е обосновано и допускането на касационното обжалване на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на атакуваното определение.

Ответникът по частната касационна жалба – Застрахователно акционерно дружество А. АД, [населено място] – не заявява становище...