№ 170 гр. София, 15.04.2019 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: С. Ч

Членове: А. Ц

Ф. В

като изслуша докладваното от съдията А. Ц гр. д. № 3915/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК и е образувано по молба на Я. Н. К. - Г., чрез пълномощника адв. Д. П., за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 106 от 15.02.2019 г. в частта за разноските.

В срока за отговор ответникът по молбата „Неохим“ АД, гр. Димитровград, е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Молбата за допълване на определението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, същата е основателна.

Когато съдът е пропуснал да се произнесе по искане за присъждане на разноски с окончателния си акт, по инициатива на страната той допълва акта си, като присъжда направените и доказани разноски в производството, съобразно изхода на спора. В случая с определение № 106 от 15.02.2019 г., постановено по гр. д. № 3915/2018 г., ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение на Хасковски окръжен съд, като е пропуснал да се произнесе по съдържащото се в отговора на касационната жалба искане за присъждане на разноски за касационното производство. Към отговора на касационната жалба е приложен договор за правна защита и съдействие от 27.09.2018 г., от който се установява, че на адв. Д. П. е заплатена в брой сумата от 700 лв. – възнаграждение за осъществяване на правна защита и съдействие в касационното производство. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 6-2012-ОСГТК, този договор има характера...