№ 179

[населено място], 15.04.2019г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на единадесети април, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова ч. т.д. № 859 / 2019 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Е. А. Е. и С. А. Е., действаща със съгласието на законния си представител С. Щ. И., против определение № 29/ 31.01.2019 г. по ч. т.д.№ 19/2019 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 18/14.01.2019 г. по ч. т.д.№ 6/2019 г. на Окръжен съд – Ямбол. Жалбоподателите оспорват правилността на въззивното определение, като постановено в противоречие с предпоставките за преценка допустимостта на предявения пряк иск срещу застрахователя ЗК „Л. И ” АД, съгласно чл.498 ал.3 КЗ / обн. ДВ бр. 102 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г. /. Считат, че неправилно отправеното до тях писмо изх.№ 141/04.01.2019 г., изходящо от застрахователното дружество, е отказано да се квалифицира като отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, в който случай, независимо от неизтичане на срока по чл.496 вр. с чл.498 ал.3 пр. първо КЗ, е налице втората хипотеза на чл.496 ал.3 КЗ, предпоставяща допустимост на исковете. Жалбоподателите намират за достатъчен, за квалификация на отговора на застрахователя, като отказ за заплащане на обезщетение, липсата на обоснованост на искането му за представяне на описаните в писмото писмени доказателства и изначалната липса на основание същият да изисква влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача, управлявал застрахованото МПС, като акцентират и на тезата си, че за увреденото лице не съществува задължение да представя допълнително доказателства, а ако представените са недостатъчни...