Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на седми декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Б. Ц. ЧЛЕНОВЕ:П. Ж. К. С. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Динка Коларскаизслуша докладваното от председателяБ. Ц. по адм. дело № 4836/2021
Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ „С. М.“ с ЕИК[ЕИК], представен от адв. С. Р., срещу решение № 51/19.02.2021 г. на Административен съд Кюстендил по адм. д. № 385 по описа за 2020 г., с което е отхвърлена жалбата на търговеца против акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ № 10/311/00876/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8425 от 21.08.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда за осъществяване на материалните предпоставки за разпоредената с акта правна промяна, тъй като непостигането на заявени с бизнес плана прогнозни приходи не представлявало нарушение на договора или на закона. Отрича прогнозните приходи от дейността да са сред критериите за оценка на проекта и неизпълнението им да представлява неизпълнение на задължения по чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. Ревокира доводите си от първоинстанционната жалба за срока на изпълнение на инвестицията и за значението на добросъвестността на ползвателя на помощта, както и за начина на определяне на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. Според него съдът неоснователно не е приел доводът му за настъпила авария на водопровод от значение за генерирането на приходи от финансираната дейност и не е допуснал гласни доказателствени средства за установяване на този факт. Иска отмяна на решението и на АУПДВ.
Ответникът по касация изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство.
Заключението на прокурора е за основателност на касационната жалба.
Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:
С оспорения пред АС Кюстендил АУПДВ е установено публично държавно вземане в размер 37 750.03 лева. Задължено лице е ЕТ „С. М.“. Източник на задължението е твърдяно от администрацията неизпълнение от търговеца на договорни и нормативни задължения. По констатациите на администрацията на търговеца е предоставена безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007 – 2013 г. с договор № 10/311/00876 от 18.11.2014 г., сключен от него с ДФЗ, като е установено изпълнение на представения и одобрен с договора бизнес план в размер средноаритметично 30.89% от заложените приходи за финансовите 2016, 2017 и 2018 г. Като правно основание да се разпореди връщане на изплатените суми за финансова помощ със законната лихва върху тях е възприета разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване на неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., като има позоваване и на чл. 16, ал. 2 от Наредбата и т. 4.12, 4.4 и 8.1 от договора за отпускане на финансова помощ. Размерът на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е определен по критериите на т. 30 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., одобрени със заповед № 03/РД/3218 от 08.08.2019 г. на изпълнителният директор на ДФЗ. Допълнително е извършено позоваване на разпоредбите на чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП.
С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу АУПДВ.
Съдът е приел, че компетентността на издателя на акта следва от разпоредбите на чл. 20а, ал. 5 и 27, ал. 7 ЗПЗП. Производството по отпускане на безвъзмездна финансова помощ било започнато по реда на ЗПЗП, поради което административният акт правилно бил издаден като такъв за установяване на публично държавно вземане в съответствие с § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗПЗП. Актът съответствал на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК и при издаването му не било допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Доказано било констатираното от администрацията неизпълнение на нормативно и договорно задължение, което представлявало въведено с чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30 основание за връщане на получената финансова помощ със законната лихва. Съдът е отнесъл отчетените от жалбоподателя приходи от финансираната дейност към предвидените в бизнес плана, като размерът на приходите е съответен на този по АУПДВ. Първоинстанционният съдебен акт е неправилен.
В обхвата на инстанционния контрол по чл. 218, ал. 2 АПК и без да има нарочни касационно оплакване, касационният съдебен състав възприема като порок на първоинстанционното решение пропускът на първостепенния съд да оцени като основание за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт издаването му при отсъствие на материалните предпоставки и неприложим административнопроизводствен ред. Тази позиция на настоящия съдебен състав е повлияна от очертаващата се като константна съдебна практика на върховната съдебна инстанция по административни дела при решаване на аналогични спорове (така решенията по административни дела №№ 11780/20 г., 142/21 г., 10232/20 г., 2128/20 г., 13576820 г. и 11903/20 г., всички по описа на ВАС), което е основание да изостави досегашното си разбиране относно приложимия административнопроизводствен ред в привръзка с възприемането на материалните предпоставки за възникването на публичните държавни вземания при неизпълнение на задълженията на ползвателя по договора за отпускане на финансова помощ.
Изборът на администрацията е да дефинира обхвата на задълженията по договора за отпускане на финансова помощ, като отнесе към тях постигането на заявените в бизнес плана приходи от дейността. С арг. от чл. 16, ал. 1 и приложение № 3 към чл. 16, ал. 1 от Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване на неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., одобреният проект, за който се отпуска финансирането, е обективиран в бизнес плана. Задължение на ползвателя на помощта по т. 4.18 от Договора е да спазва одобрения проект за срок 5 години от сключването на договора. Раздел IV, т. 1.1 от бизнес плана отразява приходите от дейността, като в колона А на таблица две се посочват видовете продукти/услуги, които кандидатът произвежда/предоставя и са пряко свързани с инвестицията. Това е и причината администрацията да квалифицира недостигането на заявените прогнозни приходи от дейността като неизпълнение на договорно задължение и юридически факт, пораждащ правомощието ѝ по чл. 46, ал. 1 от Наредбата да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва. Затова и соченото в АУПДВ фактическо основание за издаването му е относимо към третото алтернативно правно основание по чл. 27, ал. 7 ЗПЗП за установяване на дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ с акт за установяване на публично държавно вземане, издаден по реда на ДОПК, тъй като представлява неспазване на друго задължение от ползвателя на помощта /несъмнено не е неспазване на критерий за допустимост или на ангажимент/.
Този подход е незаконосъобразен. Органът не е означил предварително елементите на одобрения проект, които представляват индикатор за изпълнението му. Съответно не е възприел неизпълнението на одобрени индикатори, като основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция, та подлежащата на възстановяване финансова помощ да се установява с решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСУСИФ. Администрацията не е означила, но е припознала размера на приходите от финансираната дейност като индикатор при одобряването на проекта и при проверката за изпълнението на задълженията по договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ. Това сочи на дължимост на идентифицирането на конкретното неизпълнение на задължение по договора като индикатор при упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на акта, установяващ публично държавно вземане заради неизпълнението.
Наличието на основанията по чл. 70, ал. 1, т. т. 1-9 ЗУСЕСИФ определя като приложим редът за възстановяване на получената помощ с решение за финансова корекция на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във вр. с чл. 73 ЗУСЕСИФ и представлява материалноправна пречка за установяване на публичното държавно вземане с АУПДВ по реда на ДОПК на основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП /редакцията на разпоредбата я сочи като приложима за основания извън тези по ал. 6 на чл. 27 ЗПЗП/.
Дължима е отмяна на обжалваното решение и на АУПДВ.
Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 51/19.02.2021 г. на Административен съд Кюстендил по адм. д. № 385 по описа за 2020 г. и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ акт за установяване на публично държавно вземане № 10/311/00876/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8425 от 21.08.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
Решението не може да се обжалва.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Бисер Цветков
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Петя Желева
/п/ Камелия Стоянова