Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Я. В. Е. против решение № 190 от 11.05.2010г. по гр. д.№ 222/2010г. на Р. окръжен съд, с което е отменено решение № 115 от 29.01.2010г. по гр. д.№ 5153/2008г. на Р. РС и вместо това на основание чл. 353 от ГПК е извършил разпределение на допуснатите до делба два апартамента по друг начин, а именно в дял на касаторката е предоставен апартамент “И” на ІV етаж, вх. В бл. 76 в ж. к.”З.” ж. к.. Р. със застроена площ 59,66 кв. м., ведно с избено помещение № 14 с площ 5,56 кв. м. и 1,105% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя с пазарна стойност 39 700 лв. В дял на Е. Д. Е. е разпределен апартамент “Б” на ІV етаж вх.”А”, блок. 79 в ж. к. З. [населено място] с площ 41,21 кв. м. с избено помещение № 29 и 1,004% ид. ч. от общите части на сградата с пазарна стойност 28 800 лв.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 69, ал.2 от ЗН, приложим и при делбата между съсобственици и за неправилно приложение на задължителната съдебна практика, за нарушение на процесуалните правила, защото не са обсъдени доводите във отговора към касационната жалба.

В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: какви са критериите за извършване на разпределение по чл. 353 от действащия ГПК. Твърди се неправилно приложение на т.5 от ПП № 7/1973г. и противоречие на решението с практика на ВКС по индивидуални спорове, постановена по отменения ГПК. Наведените основания следва да се квалифицират по чл. 280, ал.1 т. 1 и 2 от ГПК.

Ответникът по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол, тъй като е съобразено с приетото в ПП №І 7/1973г.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

По делото е установено следното: Страните са бивши съпрузи, чийто брак е сключен 1964г. и е прекратен с развод с влязло в сила решение на 08.05.2008г. Придобитите по време на Брака възмездно два апартамента са допуснати до делба между тях при равни квоти за апартамент “И” на ІV етаж, вх. В бл. 76 в ж. к.”З.” ж. к.. Р. със застроена площ 59,66 кв. м., ведно с избено помещение № 14 с площ 5,56 кв. м. и 1,105% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя с пазарна стойност 39 700 лв. и при квоти за Я. Е. – 21/22 ид. ч., а за Е. Д. Е. – 1/22 ид. ч. от апартамент “Б” на ІV етаж вх.”А”, блок. 79 в ж. к. З.[населено място] с площ 41,21 кв. м. с избено помещение № 29 и 1,004% ид. ч. от общите части на сградата с пазарна стойност 28 800 лв. РС се е съобразил с дяловете при които е допусната делба върху всеки от апартаментите и установения начин на ползване и е разпределил по-малкия апартамент на Я. Е., а на Е. Е. е разпределил по-големия апартамент, като го е осъдил да заплати за уравнение сумата 18 541 лв. Възивната инстанция не е възприела този начин на разпределение, като се е мотивирала, че квотата на Я. Е. от двата допуснати до делба имоти общо е по-голяма, поради което следва да получи имота на по-голяма стойност, за да е по-малко и паричното уравнение. Така Е. Е. е осъден да заплати за уравнение на дела на касаторката сумата 7641 лв.

Първият въпрос относно критериите, по които следва да се извършва разпределението на имотите по чл. 282 от ГПК отм.: , респективно чл. 353 от действащия ГПК е основния, касаещ начина, по който следва да се разпределят допуснатите до делба два имота между двамата съделители. По този въпрос решението на възивния съд е в противоречие с Р № 147/23.02.2010г. по гр. д.№ 681/2008г. на ВКС І гр. о. постановено по чл. 218а от ГПК отм. и Р № 785/17.10.190г. по гр. д.№ 828/1990г. І гр. о. С т.5 от ПП № 7/1973г. е прието кога тегленето на жребий не невъзможно и кога е неудобно. Извършените подобрения в някой от делбените имоти и установеното владение са преценени като неудобство за теглене на жребий. Въззивният съд е приел като критерий общата стойност на дяловете от допуснатите до делба имоти и се е мотивирал с по-малкото парично уравнение. Такъв критерий и подобно негово приложение не е установявала съдебната практика, поради което съдът намира, че следва да се допусне касационен контрол на възивното решение в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК, до колкото поставения въпрос не е пряко третиран в цитираното ПП 7/1973г., а е частично обсъден в цитираните други решения на ВКС, които не съставляват задължителна съдебна практика.

По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на въззивно решение № 190 от 11.05.2010г. по гр. д.№ 222/2010г. на Р. окръжен съд по касационна жалба, подадена от Я. В. Е..

Указва на касаторката да внесе държавна такса по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението в размер на 946 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.

След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: