4 гр. д. № 1017/2010 г. ВКС на РБ, І г. о.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 218

София, 10.03.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на осми февруари две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Д. Ц.

БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 1017 /2010 година.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение от 10.12.09 г. по гр. д. № 339/2008 г. Д. районен съд е отхвърлил предявения от Х. З. С. и К. З. С. срещу [община] установителен иск за собственост на поземлен имот № 1689, в кв. 88 по плана на [населено място].

С решение от 22.04.2010 г. по гр. д. № 196/2010 г. В. окръжен съд е потвърдил първоинстанционното, като е споделил правните изводи на първоинстeпенния съд, че ищците не се легитимират като собственици на имота, той като отчуждаването му за обществени нужди не е било отменено по реда на чл. 4 ЗВСНОИ.

Недоволни от решението са останали ищците и в срока по чл. 283, ал. 1 ГПК го обжалва с довод за неправилно прилагане на материалния закон –института на придобивната давност.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че с решението съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос за приложение на давностното владение по отношение на имот общинска собственост. Вторият разрешен въпрос от значение за изхода на спора е за преценката на гласните доказателства, с които са установени елементи от фактическия състав на давностното владение като упражняване на фактическа власт и намерението да се владее имота за себе си. Поддържа се, че първият въпрос се решава противоречиво от съдилищата, поради което е налице предпоставката по чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК за допускане касационна...