О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
София, 07.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на първи март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията
БОНКА ДЕЧЕВА
гр. дело
№ 997 /2010
година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Д. К., Р. Д. К., Ц. А. Б. и Д. Л. Б. против решение № 177 от 19.04.2010г. по гр. д.№ 130/2010г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено решение № 255 от 27.11.2009г. на С. РС и вместо това е признато за установено по отношение на касаторите, че нива от 0,1 дка в м. “Бочиката”, нива от 0,6 дка в м.”Падине”, нива от 0,5 дка в м. Киселицата”, нива от 0,5 дка в м.”Оданат И.”, нива от 1 дка в м. “Зад Черното бърдо”, нива от 0,3 в м. “Бачийще”, нива от 1 дка в м. “Стубело, ливада от 1,43 дка в м.”Смериката”, ливада от 0,5 дка в м. “Спротива” и ливада от 1,3 зка. В м. “Б.” са били собственост на починалия през 1055г. общ наследодател Б. С. Х. към момента на образуване на ТКЗС.
В касационната жалба се навеждат доводи за необоснованост на решението.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси:.допустим ли е предавеният иск, ако ищците не са заявили същите земи и процесуално законосъобразно ли е пред въззивната инстанция да се преразпитват свидетелите, разпитани от РС. По тези въпроси касаторите твърдят противоречие на въззивното решение с решения на ВКС по индивидуални спорове при действието на отменения ГПК основание по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК.
Ответниците по касация...