3 N 222

гр. С., 10.03.2011г.

Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова

гр. дело N 724/ 2010 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 288 ГПК.

П. Д. З. и Н. И. З. са обжалвали въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1879 от 19.11.2009г. по гр. д.№ 2477/2009г., с което е потвърдено решението по гр. д.№ 2477/09 г. по описа на Пловдивския районен съд по чл.37 ЗН.,

Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000лв., подадена е в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ал.1 и 2 ГПК и към нея има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Ответникът К. И. З. е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК.

Въззивният съд е приел, че изискуемостта на преобразуващото право по чл.37 ЗН на наследника с възстановена на основание чл.30 ал.1 ЗН запазена част настъпва от установяване на обстоятелството, че той не може да я допълни от имуществото на облагодетелстваното лице, което следва да се извърши в производството по чл.37 ЗН. По общите правила за разпределяне на доказателствената тежест това обстоятелство следва да се докаже от ответниците, защото отрицателните факти не подлежат на доказване, а следва да се докажат изключващите ги положителни факти. Ответниците не са направили възражение, че могат да допълнят запазената част от наследственото имущество в пари и не се установява по делото такава възможност, с оглед на което изискуемостта на упражненото право за отмяна на...