Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от В. М. В. срещу решение № 668 от 25.11.2009 г. по гр. д. № 568/09 г. на Окръжен съд[населено място], с което е обезсилено решение № 83 от 07.05.2009 г. по гр. д. № 201/06 г. на Районен съд[населено място]. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.

Ответникът по касация П. В. П. не взема становище.

ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Видно е от данните по делото, че касаторът е предявил иск по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ за установяване по отношение на ответницата, че правото на собственост върху 190 дка земеделски земи принадлежи на всички наследници на В. В.. Не се спори че страните са наследници на В. В., починал през 1966 г., както и че другите наследници не са заявили процесната земя за възстановяване. По заявление на ответницата, след проведено производство по чл. 14 ал. 3 ЗСПЗЗ, ОСЗ възстановила на П. П. собствеността на 190 дка земеделски земи. С писмени доказателства тя установила, че земята била нейна лична собственост, а не получена по наследство от общия наследодател. Въззивният съд приел че искът е недопустим, тъй като касаторът няма правен интерес да предяви иска – нямало висящо административно производство по чл. 14 ал. 1-3 ЗСПЗЗ или предявен от наследниците на В. иск по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ за възстановяване собствеността на земи, които да са били собственост на общия наследодател.

Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението е формулиран въпрос

дали е допустим иск по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ тогава, когато земеделската земя е възстановена на един наследник, а ищецът не е заявил земята за възстановяване.

Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.

При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не е налице соченото основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Решението на съда не противоречи приетото в

Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ОСГК на ВКС.

Според задължителната съдебна практика, оспорването на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред е обусловено от правен интерес. Такъв е налице при висящо административно производство по чл. 14 ал. 1 - 3 от ЗСПЗЗ или възможност то да бъде образувано, както и при окончателно решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници, или за обезщетяване на собствениците съгласно чл. 106 от ЗСПЗЗ. Въззивният съд е съобразил тази практика, като приел че земеделската земя действително е възстановена с окончателно решение на ответницата, но лично на нея като собственик на земите към момента на обобществяването им. Ищецът, на когото е доказателствената тежест, не е установил че към момента на колективизация на земята тя е принадлежала на общия наследодател, че има образувано и все още висящо административно производство по възстановяване на собствеността върху процесната земеделска земя, поради което няма правен интерес да предяви иска с правно основание чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ.

По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не следва да се допуска до касационно обжалване.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на

решение № 668 от 25.11.2009 г. по гр. д. № 568/09 г. на Окръжен съд[населено място].

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: