Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на петнадесети декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. П. ЧЛЕНОВЕ:Е. И. С. Д. при секретар Г. У. и с участието на прокурора Георги Камбуровизслуша докладваното от съдиятаС. Д. по адм. дело № 4900/2021

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности - В. Т. дирекция Оперативни дейности, ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуален представител, против решение № 138 от 19.03.2021 г. на Административен съд - Монтана, постановено по адм. дело № 116 по описа за 2021 г. на съда, с което е отменена издадената от касатора заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11009/08.02.2021 г.

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че по делото е безспорно установено, че провереното дружество е извършило констатираното нарушение, за което е приложена принудителната административна мярка, а именно неподаване на данни в НАП по установената дистанционна връзка за наличните количества горива в резервоарите и за извършените доставки. Намира, че принудителната административна мярка е наложена от компетентен орган, при наличието на фактическо основание за целта и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Не споделя и извода на съда, че в заповедта са изложени формални мотиви относно срока на наложената мярка. Искането от съда е за отмяна на оспореното решение и за потвърждаване на наложената принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Ответникът - „Нелан 99“ ЕООД, чрез пълномощника адвокат Петрова, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение по съображения изложени в представен писмен отговор и молба - становище. Претендира присъждане на направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Монтана е заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11009/08.02.2021 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности - В. Т. дирекция Оперативни дейности, ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на „Нелан 99“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „запечатване на търговски обект“ - бензиностанция, находящ се в гр. Вършец, ул. „Република“ № 1А, стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

За да наложи ПАМ органът се е позовал на извършена проверка на 5.01.2021 г. на търговския обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, и на 29.01.2021 г. по документи, при която е установено, че „Нелан 99“ ЕООД, в качеството на лице, извършващо продажби на течни горива, е допуснало нарушение, като не е предавало на НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта за търговия на течни горива. Констатирано е, че бензиностанцията разполага с 1 бр. бензиноколонка с 4 бр. пистолета за зареждане на бензин и дизелово гориво и 1 бр. газколонка с 1 бр. пистолет за LPG, като горивото се съхранява в 4 бр. резервоари. При проверката са изискани и представени на 29.01.2021 г. в офис на НАП - Монтана акцизни данъчни документи за получени доставки на гориво за периода м.11.2020 г. - м.12.2020 г. и след справка в информационната система на НАП - модул „Справки за доставки на гориво“, е установено, че наличната в обекта електронна система с фискална памет (ЕСФП) с нивомерна измервателна система тип VISI-STICK са подавани данни за доставки на газ пропан - бутан на дати 27.11.2020 г., 5.12.2020 г. и 23.12.2020 г., за които няма въведени документи за доставки. Представени са обяснения от МОЛ, присъствало при проверката, в които е отбелязано, че се случва от ЕСФП да излиза касов бон за доставка на пропан - бутан, без да има действително такива доставки. С входираните на 29.01.2021 г. документи са представени от управителя на дружеството писмени обяснения в същия смисъл, както и сервизен протокол № 4002312/29.01.2021 г., издаден от „Д. С. ЕООД - фирмата за абонаментно сервизно обслужване на ЕСФП, с който е установено, че причината за отчитаните доставки по нивомер се дължи на неправилно изпълнение при монтаж на обсадната тръба в самия резервоар. Вследствие на заваръчен шеф, определен участък от тръбата е намагнитизиран. Когато поплавъкът достигне тази зона, магнитното поле регистрира смущения, вследствие на което нивомерът подава сигнал към конзолата. Когато зоната е премината поплавъкът отново започва да функционира нормално и засича нивото, като го регистрира като доставка. Прието е, че извършеното осъществява състава на нарушение на чл. З, ал. З от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № H-18/2006 г.), във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Резултатите от проверките са обективирани в протокол № 0069164/05.01.2021 г. и протокол № 0066797/29.01.2021 г.

С оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган по приходите съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за НАП и т. 1 от заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По съществото на спора е прел за недоказани изводите на ответника за наличието на основания за издаване на заповед за налагане на ПАМ. Позовал се е на приложения по делото сервизен протокол № 4002312 от 29.01.2021 г., издаден от „Д. С. ЕООД, с който е установена причината за отчитане на доставки по нивомер към НАП. Посочил е, че тази констатация не е оспорена от ответника, бил е запознат с нея, същата по същество кореспондира с обясненията дадени от управителя на проверяваното дружество, които съдът е кредитирал като достоверни и съответни със събраните по делото писмени доказателства, и според приложения протокол от 5.03.2021 г. на лицензирано търговско е извършена подмяна на тръбата за нивомерната система на резервоара. Съдът е кредитирал и подаденото от жалбоподателя писмо на 15.12.2020 г. в ТД на НАП, офис Монтана, с което уведомява ответника, че на 5.12.2020 г. на ЕСФП е отчетена доставка на пропан - бутан, каквато всъщност не е имало, дължаща се на токов удар, тъй като към тази дата не е бил установен техническия проблем с обсадната тръба. Според съда не се спори, че има разлика в данните, отчетени по ЕСФП и подадени в НАП, но не всяка такава разлика представлява нарушение на изискванията по чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., вр. чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. Приел е, че тези отклонения се дължат на обективни фактори и/или причини, за които оспорващият не може да носи отговорност, поради което няма как убедително да се приеме, че налице нарушение, за което следва да се приложи ПАМ от типа на процесната. Отделно съдът е приел, че в заповедта са посочени формални мотиви относно срока на наложената принудителна административна мярка, но те не съдържат съображенията на административния орган за прилагане на посочения срок, за който се налага ПАМ. Решението е правилно.

Оспорената пред първоинстанционния съд заповед за прилагане на ПАМ е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС, съгласно която разпоредба принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл. 118 в Националната агенция за приходите.

В нормата на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС е предвидено задължение за регистрирано или нерегистрирано по ЗДДС лице, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Според чл. 3, ал. 3, във вр. с ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., всяко лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол.

При действието на чл. 170, ал. 1 от АПК, в тежест на издателя на акта е да докаже фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна.

Обосновано първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е доказал извършването на соченото в заповедта на налагане на ПАМ нарушение - не подава данни от ЕСФП по чл. 118 в НАП, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. В конкретния случай от събраните по делото доказателства - сервизен протокол № 4002312 от 29.01.2021 г., издаден от „Д. С. ЕООД, осъществяващо сервизното обслужване на ЕСФП, писмените обяснения на присъстващото при проверката МОЛ и на управителя на „Нелан 99“ ЕООД, с приложени към тях Z-отчети с показания на нивомерната система, и уведомително писмо на жалбоподателя от 15.12.2020 г. до ТД на НАП, офис Монтана, представени преди издаване на заповедта на прилагане на ПАМ, се установява, че търговецът е отчитал извършените продажби на горива чрез регистрирана ЕСФП към НАП и възможност от укриване на приходи към фиска не е съществувала. По делото не е спорно, че дружеството, в качеството си на лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, е въвело в експлоатация фискално устройство от одобрен тип, използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива, която има информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и информация за доставките по издадените акцизни данъчни документи се предоставя на НАП по изградената дистанционна връзка. Разликата в данните, отчетени от нивомерната система на ЕСФП с данните, подадени към информационната система на НАП на сочените в заповедта дати за реално неосъществени доставки на горива безспорно се дължи на неправилно изпълнение при монтажа на обсадната тръба в самия резервоар, което обстоятелство обективно е извън знанието на лицето. При тези фактически установявания законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че липсва основание да се приеме, че дружеството не е изпълнило задължението си да предава на НАП по изградената дистанционна връзка данни за доставки и налични количества горива в резервоара. В тази връзка оплакванията на касационния жалбоподател са неоснователни, доколкото в негова тежест е било установяването на фактическите основания, послужили за издаване на оспорения акт. Законосъобразно е прието, че не се установява материалноправното основание за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС.

Настоящият съдебен състав намира, че мярката засяга правата и законните интереси на жалбоподателя в по-голяма степен от необходимото за целта. Целта на закона, послужил като правно основание за издаването й, е да се охранят финансовите интереси на държавата при укриване на приходи от продажби, неотчетени по съответния ред. Видно от протокол за извършен ремонт на нивомерна система на обект: „Газстанция за зареждане на МПС с пропан - бутан на „Нелан 99“ ЕООД в гр. Вършец“ от 5.03.2021 г., съставен от лицензирано търговско дружество, техническият проблем е отстранен чрез извършена подмяна на съществуващата тръба за водач на електронен нивомер с неръждаема тръба за нивомерната система на резервоара на обекта, т. е. отпаднала е необходимостта от прилагане на ПАМ с оглед целения от законодателя преустановителен и превантивен характер на мярката.

Предвид изложеното, като е отменил оспорената заповед за прилагане на ПАМ съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на съдебни разноски. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на „Нелан 99“ ЕООД следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 270 лв. – договорени и внесени в брой съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 13.12.2021 г.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 138 от 19.03.2021 г., постановено по адм. дело № 116 по описа за 2021 г. на Административен съд - Монтана.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Нелан 99“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], съдебни разноски в размер на 270 лв. (двеста и седемдесет лева) за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Димитър Първанов

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Емилия Иванова

/п/ Станимира Друмева