Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез процесуалния му представител адв.. А против решение № 239/22.06.2016 г. по адм. дело № 9/2016 г. на Административен съд - Перник. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Претендират се разноски. В проведеното съдебно заседание са изложени доводи за недопустимост на обжалваното решение и се иска неговото обезсилване.

Ответникът - Т. Б. Д., редово призована, не се явява. В депозирани писмени бележки по делото чрез адв.. М оспорва касационната жалба. Претендира разноски.

Ответниците - изпълнителен директор на АГКК- [населено място], Е. И. М., К. К. М. и В. Б. К., редовно призовани, не се представляват и не изразяват становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По съществото й установи:

П. Аивен съд - Перник Т. Б. Д. е оспорила законосъобразността на заповед № РД-18-75/10.11.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК - София, с която е одобрена КК и КР за землището на [населено място] в частта за поземлен имот с идентификатор [номер], издадена на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР /ДВ бр.49/2014 г./, към момента отменен /ДВ бр. 57/2016 г./. С обжалваното решение съдът е отменил заповедта в посочената част като незаконосъобразна и е осъдил АГКК - София да заплати на Т. Б. Д. направените от нея разноски в размер на 310 лв.

При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение намира, че обжалваното решение е процесуално недопустимо, поради следното:

С. З за изменение и допълнение на ЗКИР (обн., ДВ, бр. 57 от 22 юли 2016 г., в сила от 26 юли 2016 г.) разпоредбата...