Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И. Н. Н. от гр. [населено място], против Решение № 4380/23.06.2015 г., постановено по адм. дело № 7431/2014 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Решение № РС - 066 - 14 - 053/19.06.2014 г., на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ, Комисията). Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореното решение бъде отменено като незаконосъобразно.

Процесуалният представител на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановмения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение административен съд София - град е отхвърлил като неоснователна жалбата на И. Н. Н. срещу Решение № РС - 066 - 14 - 053/19.06.2014 г., на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, с което е прието, че е налице конфликт на интереси и неподаване на декларация по чл. 12, т. 4 ЗПУКИ за наличие на частен интерес на свързано с него лице по смисъла на §1, т.1 ЗПУКИ по конкретен повод. За да постанови този резултат съдът е приел за безспорно установено, че И. Н., в качеството си на Председател на Общински съвет с. Г. М...