Производството е по Глава четиринадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по искане на Н. Г. Ш. от с. Д., общ. Самоков, представляван от адв.. Г. и адв.. И., за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязлото в сила решение 367/16.04.14 г. по адм. д. 10/14 г. по описа на Административен съд София-област.

Ответниците по искането, кмет на община С. и В. А. Х. поддържат становища за неоснователност на искането за отмяна.

Върховният административен съд намира искането за отмяна, подадено в срока по чл. 240, ал. 2 АПК от страна, за която влязлото в сила решение е неблагоприятно, процесуално допустимо, а по същество-неоснователно по следните съображения:

С влязлото в сила решение, предмет на искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК, Административен съд София-област е отхвърлил оспорването на искателя Шейнов срещу Заповед ЛС-01-1711/20.11.13 г. на кмета на община С., с която на основание чл. 190, а. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено прокарване на временен път през поземлен имот с идентификатор 23039.11.114 по КК на с. Д., собственост на Шейнов, с цел осигуряване на достъп до поземлен имот с идентификатор 23039.6.460 по КК на с. Д., собственост на В. А. Х..

Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато се откият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната.Разпоредбата има предвид нови обстоятелства или нови писмени доказателства относими към предмета на административноправния спор. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София-област е заповед с правно основание чл. 190, ал. 2 ЗУТ. Правно релевантните факти за законосъобразността на тази заповед се свеждат до установяване необходимостта от прокарване на временен път, законовите предпоставки за това, забраната за засягане на заварени сгради, постройки и дълготрайни декоративни дървета,...