чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) .

Образувано е по касационна жалба на директора на ОД на МВР - Благоевград срещу

решение 1093 от 25.06.2014 г., постановено по адм. дело 202/2014 г.

на Административен съд - Благоевград, с което по жалба на П. А. М. е отменена негова заповед рег. 490/10.03.2014 г. за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 месеца. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради наличие на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК .

О. П. М. счита касационната жалба за неоснователна по съображения в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

Решението на АС - Благоевград е постановено при изяснена фактическа обстановка и при правилно тълкуване и прилагане на закона. Обосновано съдът приема, че процесната заповед е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като в случая наказаният служител не е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото в обжалвания административен акт дисциплинарно нарушение по чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР - "небрежност в служебната дейност.

Нарушението е квалифицирано съгласно тази правна норма, за това че " в периода 10.12.2013- 13.01.2014г. изготвената от главен инспектор П. М.,началник на Първо районно управление "Полиция"-Благоевград, докладна записка рег. 20768/10.12.2013г., не е докладвана на адресата своевременно и лично от него, а е достигнала до адресата с 33 дневно закъснение". Дисциплинарно наказващият орган е счел, че не докладването в такъв срок от време т доказва виновно извършено от Мичев дисциплинарно нарушение.

Касационната инстанция обаче споделя извода на АС - Благоевград, че санкционираният служител не е осъществил състава на посоченото в оспорената заповед дисциплинарно нарушение.Дисциплинарно наказващия орган не е посочил от какво произтича задължението на Мичев лично да докладва посочената в заповедта докладна записка. Последната е изготвена от Мичев и е предоставена на служител за деловодно оформяне и докладване на адресата. Както правилно приема първоинстанционния съд, в длъжностната характеристика на главен инспектор Мичев не фигурира задължението лично да завежда/регистрира/ и изпраща документите.Поради това правилно е прието в атакуваното съдебно решение, че посоченото в заповедта нарушение, за което е наложено дисциплинарно наказание, не е съставомерно по чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР

- "небрежност в служебната дейност", за което се предвижда наказание писмено предупреждение.

Предвид изложеното, заповедта правилно е била отменена от първоинстанционния съд, не са налице сочените касационни основания за отмяна на решението, поради което същото следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК

, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение 1093 от 25.06.2014 г., постановено по адм. дело 202/2014 г. на Административен съд - Благоевград. Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Д. Д.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ В. Г./п/ Е. М.

Е.М.