Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Ц. Е. С. против заповед рег. 8121К- 1274/01.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 15 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) служебното му правоотношение е прекратено, като възникнало след като служителят е упражнил правото си на пенсия, по инициатива на органа по назначаването. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена в нарушение на изискванията за форма, на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и неговата цел. Моли да бъде отменена, като му се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът - министърът на вътрешните работи оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното:

Жалбоподателят Сичанов започва работа в Министерство на вътрешните работи през 1982 г., като заема различни длъжности. През 1998г. същият е назначен на длъжност началник на Регионално звено служба Полиция към Областна дирекция П. С.. Със заповед К-3633/18.09.2006 г. на министъра на вътрешните работи служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 245, ал.1, т. 2 от ЗМВР отм. придобиване право на пенсия поради осигурителен стаж и възраст. Тази заповед е отменена с решение 145/ 15.08.2007 г. по адм. дело 3С-85/ 2007 г. на Върховния административен съд, влязло в сила на 04.12.2007 г. с решение 219/04.12.2007 г. по адм. дело С-212/ 2007 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. След влизане на решението в сила до 05.07.2009 г. жалбоподателят не е работил и не е получавал възнаграждение (в този смисъл е представената декларация от страната на л. 46 от делото). С разпореждане 5/ протокол 11003/11.01.2007 г. на длъжностно лице по чл. 98, ал.1 от КСО на жалбоподателя е отпусната пенсия за...