№ 154

София, 17.02.2011 година

Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание на 15 февруари две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията

БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело

№ 863/2010

година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Г. Д. против решение № 4 от 09.02.2010г. по гр. д.№ 15/2009г. на Б. окръжен съд, с което е отменено решение № 73/12.08.2009г. по гр. д.№ 222/2008г. на РС[населено място] и вместо това е отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС, предявен от касатора против К.” АД /в несъстоятелност/ за дворно место с площ 640 кв. м., съставляващо поземлен имот с идентификатор 37023.501577 по плана на К., общ. П., обл. Б..

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Конкретното оплакване е свързано с това, че съдът не е съобразил, че имота не е надлежно отчужден, защото не е платено обезщетение на ищеца.

В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса следва ли да бъде уважен иск за собственост, ако имота е бил оценен, но не е изплатено на собственика определеното обезщетение..

Ответникът по касация [фирма] оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол поради това, че основният материално правен въпрос, формулиран в изложението не е обусловил решаващия извод на съда, за да отхвърли предявения иск.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК в първоначалната му редакция, при действието на която е постъпила касационната жалба...