О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3427

гр. София, 30.06.2025 година

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА

като изслуша докладваното от съдия Диана Коледжикова ч. гр. дело № 3659 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.250 ГПК.

А. Е. Н. е поискал с молба от 30.04.2025 г. допълване на постановеното по делото определение по чл.288 ГПК с произнасяне попосочени в молбата въпроси; направил е възражение за прекомерност на заплатеното от Д. К. адвокатско възнаграждение, което е осъден да й заплати.

Препис от молбата е връчен на Д. К., която оспорва молбата в становище.

С молба от 19.05.2025 г. Н. е поискал отправяне до СЕС на преюдициално запитване по въпроса: Следва ли вземанията от авторски права върху компютърна програма, създадена от единия съпруг преди брака, да се считат за лично имущество съгласно чл.2 от Директива 2009/24/ЕО и Бернската конвенция, независимо че по националното законодателство те се третират като съпружеска имуществена общност, ако са реализирани по време на брака?

Молбата по чл.248, ал.1 и чл.250 ГПК е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

По искането за допълване: С определение № 2161 от 29.04.2025 г., постановено по гр. д. № 3659/2024 г. Върховният касационен съд, Второ отделение на ГК не е допуснал до касационно обжалване решение № 145 от 14.03.2024 г. и решение № 287 от 17.05.2024 г., постановени по в. гр. дело № 895/2023 г. на Окръжен съд Велико Търново. С постановяване на определението по чл. 288 ГПК въззивното решение на окръжния съд е влязло в сила, съгласно разпоредбата на чл. 296, т. 3 ГПК.

Изложените в молбата доводи са, че при постановяване на...