5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1060

София, 13.10. 2010 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА С.ОВА

Мими Фурнаджиева

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията

С. СОТИРОВ

гр. дело №685/2010 година.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Н. В. Н. от град Варна, приподписана от адв. С., против въззивно решение №1511/27.11.2009 г. по гр. д.№1598/2009 г. по описа на Варненския окръжен съд, г. о., с което е оставено в сила решение №1692/19.6.2009 г. по гр. д.№1957/2007 г. по описа на Варненския районен съд, VІІІ-ми състав, с което са отхвърлени предявените от горепосоченото лице против ДП “Т. строителство и възстановяване”, П. Варна, искове с правно основание чл.237, ал.1 ЗОВС отм. и чл.86, ал.1 ЗЗД.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Касационният жалбоподател счита, че размера на обезщетението по чл.237, ал.1 ЗОВС отм. е свързан само и единствено с броя на годините, през които кадровия военнослужащ е бил на кадрова военна служба и условието служебното правоотношение да не е прекратено с дисциплинарно уволнение. Изтъква се, че във всички случаи когато това правоотношение е прекратено на някое от останалите основания, предвидени в ЗОВС отм. му се дължи посоченото еднократно парично обезщетение, съобразно броя на годините, през които е бил на кадрова военна служба, но не повече от 20. Освен това се твърди, че в ЗОВС отм. не са предвидени други изисквания...