Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на шести октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Т. ЧЛЕНОВЕ:Р. В. В. Н. при секретар М. С. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдиятаР. В. по адм. дело № 4909/2021

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 323 от ЗСВ, и чл.308, ал.1, т.1 от ЗСВ.

Образувано е по жалба на подпоковник А. Р., прокурор в Военно-окръжна прокуратура-София, срещу решение по т.2 от протокол № 12 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет проведено на 07.04.2021 г., с което: т.2.1-на основание чл. 314, ал. 4 от Закона за съдебната власт, потвърждава наложеното със Заповед № РД-08-139/01.03.2021 г. на административния ръководител – военно-окръжен прокурор на Военно-окръжна прокуратура – София, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт - „забележка“; т.2.2 - заповед № РД-08-139/01.03.2021 г. на административния ръководител – военно-окръжен прокурор на Военно-окръжна прокуратура - София, ведно с решението на Прокурорската колегия, да се приложат към кадровото дело на жалбоподателя.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението на ВСС по смисъла на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК - съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и и целта на закона. Поддържа се, че е налице изпълнение на разпореждане на административния ръководител във връзка с лечение на лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“, с което не е уронен престижът на съдебната власт. Счита, че не е извършил нарушение по чл.307, ал.3, т.3 от ЗСВ. Поддържа се, че налице е хипотезата на чл.313, ал.2 ЗСВ. Моли съда да отмени обжалваното решение.

Ответникът - Прокурорската колегия на Висшият съдебен съвет чрез процесуалния си представител юрисконсулт Атанасова, в писмени бележки и в съдебно заседание моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Заинтересованата страна - административният ръководител на Военно-окръжна прокуратура-София чрез юрисконсулт И. К. изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени доказателствата по делото, оплакванията и становищата на страните, прие за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал. 1 ЗСВ и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна

Дисциплинарното производство е образувано във връзка със сигнал изх. № 16/25.01.2021 г. на Военно-апелативна прокуратура във ВОП-София по заведена преписка вх. № 90/25.01.2021г. С. З. № РД-08-66/26.01.2021г., административният ръководител при ВОП е образувал дисциплинарно производство срещу подп. А. Р. - прокурор при ВОП-София и е назначил комисия, за извършване на проверка и установяване, налице ли е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.307, ал.2 и ал.З от ЗСВ от лицето при работата му по преписка П-9/2018г. по описа на ВОП-София. Установено е, че по преписка № П-9/2018 по описа на Военно-окръжна прокуратура – София, на 22.12.2020г. е постъпила молба от лишения от свобода Ю. Ц. с искане за прекъсване на изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от 7 дни в периода 09.01- 16.01/2021г. за постъпване в болнично заведение. С разпореждане от 23.12.2020 г. преписката е разпределена от Административен ръководител военно-окръжен прокурор на Военно-окръжна прокуратура-София на доклад на подп. Радойнов - прокурор при ВОП-София. С постановление от 29.12.2020 г. наблюдаващият прокурор подп. Радойнов е възложил на медицинската комисия към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да изготви становище относно здравословното състояние и необходимостта от лечение на лишения от свобода. На 07.01.2021 г. във Военно-окръжна прокуратура - София е постъпил протокол № 2/2021 г. на ЯКК при СБАЛЛС - София. След получаване на преписката от Военно-апелативна прокуратура, на 08.01.2021 г., подп. Радойнов изготвил постановление, с което на основание чл.199 и чл.447, ал.З от НПК е прекъснал наложеното наказание на лишения от свобода Ценев за 7 дни, считано от 09.01.2021 година. Преписи от постановлението са били изпратени по факс на затвора [населено място] и на лишения от свобода, за сведение. В писмено становище подп. Радойнов мотивира изготвеното постановлението за прекъсване на наказанието, тъй като е преценил, че непроизнасяне или несвоевременно произнасяне би нарушило съществено правата на лишения от свобода. Декларира, че след като се е произнесъл с постановлението от 08.901.2021г./петък/, на 11.01.2021г./понеделник/ е докладвал на военно-окръжния прокурор и заместника на военно-апелативния прокурор полк. Данов за извършените действия.

Административният ръководител при ВОП е приел, че правомощието по чл.448, ал.1 от НПК е изключително правомощие на окръжния прокурор по местоизтърпяване на наказанието и не може да се делегира, а посочената длъжност подп. Радойнов не е заемал в конкретния случай. На 11.01.2021 г. полк. Данов, в качеството си на военно-апелативен прокурор, констатирал при осъществяването на инстанционен контрол по пр. № П-9/2018 г. „нищожността“ на постановлението на прокурора от ВОП - София подп. Радойнов, и изпратил по компетентност преписката на административния ръководител на ВОП - София за отстраняване на допуснатите нарушения на закона и вземане на отношение по тях. С доклад № 16/2021 г. по описа на Военно-апелативна прокуратура, за горепосочените обстоятелства прокурорът е уведомил административния ръководител на Военно-апелативна прокуратура. Административния ръководител на ВОП-София на 11.01.2021 г., е изпратил писмо до началника на затвора в [населено място], с което го уведомил, че изпратеното постановление от 08.01.2021 г. от подп. Радойнов, с което е прекъснато изпълнението на наказанието на лишения от свобода Ценев, е издадено в несъответствие с чл. 448, ал. 1 от НПК, с оглед на което лишения от свобода Ценев, следва да бъде приведен в затвора в [населено място] за продължаване на наложеното наказание, а постановлението на подп. Радойнов да бъде върнато на ВОП-София за осъществяване на инстанционен контрол. Органът е приел, че жалбоподателят - наблюдаващият прокурор подп. Радойнов е нарушил един от основните принципи от Кодекса за етично поведение на българските магистрати /КЕПБМ/ - за компетентност и квалифицираност. В заповедта е изложено, че се констатира бездействие от страна на подп, Радойнов, по администрирането на молбата на лишения от свобода Ценев, като не е предприел действия да я изпрати по компетентност на административния ръководител на Софийска градска прокуратура. При работата си по преписката, подп. Радойнов не е изпълнил и задължението си по т.106 от „Указанието за дейността на прокуратурата по надзора върху изпълнение на наказанията и други принудителни мерки “ (Утвърдено със Заповед № 5306/24.11.2014г. и изменено и допълнено със Заповед № 04-203/28.04.2016 г. и Заповед № РД-04-71/19.02.2018 г. на Главен прокурор на Р България) като не е проверил, че на осъдения не е била наложена ПАМ „забрана за напускане на Р. Б. и не е направил предложение до компетентния орган по чл.78, ал.1 от Закона за българските лични документи, който да наложи такава забрана на основание чл.75, т.З от същия закон. Въпреки първоначално изложеното от административния ръководител, същият е приел, че от приобщените по преписката документи и обяснения, по отношение на задължението по цитираната по-горе т.106, деянието е извършено при форма на вината - непредпазливост, което съгласно практика на ВАС изключва дисциплинарната отговорност на магистрата. Органът е приел, че налице е извършено дисциплинарно нарушение по чл.307, ал.З, т.З от ЗСВ от подп. Радойнов при издаване на постановлението от 08.01.2021 г., с което прекъснал наложеното наказание на лишения от свобода Ценев за 7 дни, считано от 09.01.2021 г., като нарушението е извършено чрез действие. Административният ръководител при ВОП е счел, че в случая се накърнява престижът на съдебната власт от нарушаването на КЕПБМ, тъй като незаконосъобразния прокурорски акт е достигнал да знанието на лишения от свобода, администрацията на затвора в гр. [населено място], както и до лекарската комисия към затвора, поради което на основание чл. 140 и чл. 314, ал.1, вр. чл.311, т. 1, вр. чл.308, ал.1, т. 1 ЗСВ, е наложил дисциплинарно наказание „забележка”.

С протокол №7 от заседание на Комисия „Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС“ към Прокурорската колегия на ВСС от 07.04.2021 г. /л.26/ е предложено на Прокурорската колегия на ВСС да потвърди наложеното със Заповед № РД-08-66/26.01.2021г., на административният ръководител при ВОП-София, дисциплинарно наказание „забележка“ на А. Р. и същата да се приложи в кадровото му дело с мотиви аналогични на изложените в посочената заповед. С решение по т.2 от протокол № 12 от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет проведено на 07.04.2021 г., на основание чл. 314, ал. 4 от ЗСВ, е потвърдено наложеното със Заповед № РД-08-139/01.03.2021 г. на административния ръководител – военно-окръжен прокурор на Военно-окръжна прокуратура – София, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт - „забележка“, като ведно с решението на Прокурорската колегия и посочената заповед, да се приложат към кадровото дело на жалбоподателя.

Върховен административен съд намира решението за незаконосъобразно по следните съображения:

За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице е необходимо да се установи от фактическа страна наличието на деяние - действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т. е. обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина у дееца – умисъл или небрежност, да е установен правнорелевантен резултат /вреда/ и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. В настоящия случай, съдът намира, че не е изпълнен фактическият състав на твърдяното нарушение. Липсват данни както за противоправност на извършеното, така и за вредоносен резултат. В разпоредба на 140, ал.2 ЗСВ е предвидено, че разпорежданията на административния ръководител във връзка с правомощията му по ал. 1, т. 1 са задължителни за всички прокурори, следователи и служители в съответната прокуратура. Следователно законодателят налага дейността на прокуратурите, да се организира и ръководи от административния ръководител, а разпорежданията му във връзка с тези правомощията са задължителни за всички прокурори, следователи и служители в съответната прокуратура. С цитираната правна уредба се установяват конкретните правомощия на административните ръководители на прокуратурите, като по отношение на правомощието по т. 1, се въвежда изрично задължителност на указанията за всички прокурори, следователи и служители в съответната прокуратура.“ Съобразно изложеното, прокурорът е длъжен да изпълни дадените му разпореждания, а при отказ от изпълнение същият подлежи на наказание. В настоящия случай прекият ръководител на наказания жалбоподател е възложил с резолюция изпълнението по молбата на осъдения Ю. Ц., а евентуалният отказ от страна на подпоковник прокурор А. Р., съдът намира, че отново би довел до налагане на дисциплинарно наказание. Следващите алинеи на чл. 140 от ЗСВ въвеждат правомощията на административните ръководители по осъществяването на контрол за спазване на сроковете за извършване на разследването, на проверките по чл. 145, ал. 1, т. 2 и 3 и на сроковете за мерките за процесуална принуда по НПК, като тези действия може да бъдат извършени и от оправомощени от тях заместници, както и по ръководство на контролната дейност в районите си - чл. 140, ал, 4 ЗСВ . В случая тълкуването на чл. 448, ал.1 НПК води до извод, че изпълнението на наказанието може да се прекъсва от окръжния прокурор по местоизтърпяването му. Това е изключително правомощие само на административния ръководител на съответната прокуратура, което именно е част от неговата отговорност и организация на работа, изрично уредена в закона, но не и на организацията на работа на прокурорите в съответните прокуратури. Оправомощаването на прокурорите не е въведено от законодателя в нормативната уредба. Ето защо в настоящия случай оправомощеният от административния ръководител прокурор, който се е произнесесъл по искане на осъден за прекъсване изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ в хипотезите на чл.447 от НПК, не следва да носи дисциплинарна отговорност по чл.307, ал.3, т.3 от ЗСВ. Отделен е въпросът за отговорността на административния ръководител във връзка с неправилно оправомощаване и делегиране на правомощия, които само той може да упражни във връзка с организацията на работата.

По делото няма доказателства жалбоподателят да е нарушил някой от принципите в КЕПБМ, а съгласно разпоредбата на чл. 307, ал.3, т.3 ЗСВ наличието на нарушение на принципите, не е достатъчно обстоятелство, за да се квалифицира извършеното като дисциплинарно нарушение. Фактическият състав на цитираната разпоредба изисква определен резултат, а именно да е накърнен престижът на съдебната власт. Престижът на една институция е доброто име, което притежава тази институция, както и авторитетът, който има в обществото. Действието или бездействие, с което е нарушен КЕПБМ, следва да е довело до уронване на доброто име и на авторитета на съдебната власт. За да се урони престижа на съдебната власт е необходимо нарушението на КЕПБМ да бъде извършено публично, пред свидетели или да е станало достояние на широк кръг от хора, тъй като престижът на определена власт е субективната оценка, която обществото дава на тази власт. За да се промени тази субективна оценка е нужно постъпката на магистрата, с която е нарушен КЕПБМ, да е достигнала до съзнанието на кръг от хора извън съдебната власт. В случая няма данни поведението на магистрата да е извършено пред публика, или да е станало достояние на лица извън система. В случая произнасянето на жалбоподателя е в полза на осъдения. Постановлението на прокурор Радойнов освен до осъдения, е достигнало само до администрацията на затвора и ЛКК.

Гореизложеното води до извод, че с поведението си дисциплинарно наказаният магистрат не е уронил престижа на съдебната власт. Може да се направи друг извод, че с действията си жалбоподателят е защитил авторитета на съдебната власт. В конкретната ситуация всички негови действия са били насочени към опазване здравето на изтърпяващия наказание Ценев чрез осигуряване своевременното му настаняване в лечебно заведение. От доказателствата по делото се установява, че по отношение на нуждаещия се от лечение е събрана изискуемата медицинска документация, удостоверяваща необходимостта от такова лечение. В случая здравето на болния и предоставянето на възможност да се лекува е по-голяма ценност от това, кой е компетентен да разреши временно прекъсване изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“. Жалбоподателят е бил поставен пред алтернативата да не се произнесе в срок по възложената му преписка, с което да наруши правата на осъдения, или да не изпълни разпореждане на прекия си ръководител, което също съставлява нарушение.

Целта на дисциплинарното наказание по ЗСВ е да доведе до постигане на по–висока ефективност и експедитивност в работата на магистрата, да съдейства за преустановяване на нарушенията и да осъществява превенция. За да се постигнат тези цели наказанието следва да се налага само след пълна и обстойна преценка на всички факти и обстоятелства от значение за конкретния случай и след безспорно доказано нарушение, тъй като само този начин на действие създава убеждение за безпристрастно наложена и справедлива санкция. Налагането на наказание, без доказано основание, води до безпринципност и произвол, действа демотивиращо и е в разрез с посочените по-горе цели /Решение № 6421 от 16.05.2018 г. по адм. д. № 2798/2018 г. на ВАС, петчленен състав на Втора колегия, Решение № 742 от 19.01.2017 г. по адм. д. № 11948/2016 г., VI отд. на ВАС, Решение № 218 от 8.01.2018 г. по адм. д. № 6010/2017 г., VI отд. на ВАС/. Отчитайки гореизложеното, Върховният административен съд счита, че атакуваният акт на дисциплинарнонаказващия орган е издаден при неточно прилагане на материалноправните разпоредби и като такъв следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Изложените съображения обосновават извод за незаконосъобразност на решението по т.2 от протокол № 12 от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет проведено на 07.04.2021 г., с което е потвърдено наложено дисциплинарно наказание на прокурор А. Р., поради което същото следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл. 323, ал.3 ЗСВ и чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение по т.2 от протокол № 12 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет проведено на 07.04.2021 г. и потвърдената с него Заповед № РД-08-139/01.03.2021 г. на административния ръководител - военно-окръжен прокурор на Военно-окръжна прокуратура– София, с която на подпоковник А. Р., прокурор във Военно-окръжна прокуратура-София, е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ „забележка“.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Тодор Тодоров

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Росен Василев

/п/ Весела Николова