Производството е по реда на чл. 237 244 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 7 АПК.

Образувано е по искане на С. М. Д. в качеството му на законен представител на Спакс ООД, гр. С. за отмяна на решение 2726 от 23.04.2013 г., постановено по адм. д. 638 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град и оставилото го в сила решение 10341 от 24.07.2014 г., постановено по адм. д. 10322 по описа за 2013 г. на Върховния административен съд, осмо отделение. В молбата за отмяна се твърди, че на дружеството е издаден акт за прихващане и възстановяване 1149997 от 30.08.2011 г., с който са му възстановени суми по едни и същи доставки и с един и същи доставчик, и съвпадащ данъчен период на ревизионния акт, който е бил предмет на проверка от съда по посочените дела, чиято отмяна се иска. Твърди се освен това, че след издаването на акта за прихващане и възстановяване е извършена ревизия, като данъчните периоди са преразгледани и въз основа на повторно събрани доказателства е постановен ревизионен акт, който частично е бил отменен с решение 2726 от 23.04.2013 г. на Административен съд София-град, съответно потвърдено с решение 10341 от 24.07.2014 на Върховния административен съд. Според дружеството, подало искането фактическите констатации в актовете си противоречат, поради което моли, съдебното решение, потвърдено с решение на Върховния административен съд да се отмени.

Към искането за отмяна е приложен акт за прихващане или възстановяване 1149997 от 30.08.2011 г., от който е видно, че е връчен на упълномощено от дружеството лице на 31.08.2011 г.

На 6.08.2014 г. Спакс ООД е подало молба до съда, която оттегля на 12.08.2014 г.

От ответната страна по искането за отмяна директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, гр. С. е постъпил писмен отговор, в който се твърди, че искането за отмяна е неоснователно, защото не са налице основанията за отмяна по чл. 239 АПК. Цитираният акт за прихващане или възстановяване не е ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Освен това Административният съд София-град е отхвърлил жалбата относно фактура 7 от 9.11.2011 г., издадена от Н. П. ЕООД, а актът за прихващане или възстановяване се отнася за периода 1.05.2011 г. до 31.07.2011 г.

Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия намира искането за отмяна за процесуално допустимо, а разгледано по същество и за неоснователно, по следните съображения:

С решение 2726 от 23.04.2013 г. постановено по адм. д. 638/2013 г. Административният съд София-град е отменил ревизионен акт 2141200208 от 28.05.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. С. в частта, потвърдена с решение 2675 от 14.11.2012 г. на директора на дирекция Обжалване и управление на изпълнението, гр. С., понастоящем с променено наименование дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика в частта, в която не е признато правото на приспадане на данъчен кредит относно извършените от Бобър 2000 ЕООД доставки на услуги за месеците 06, 07, 08, 09 и 10 на 2011 г. в размер на 48 979 лв. ведно с начислената лихва за забава по фактура 51 от 30.06.2011 г., фактура 54 от 29.07.2011 г., фактура 59 от 29.08.2011 г., фактура 62 от 27.09.2011 г. и фактура 70 от 28.10.2011 г. Със същото решение е отхвърлена жалбата на Спакс ООД против останалата обжалвана част от ревизионния акт, с която е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за данъчния период за месец 11 на 2011 г. в размер на 52 060, 80 лв. ведно с начислените лихви за забава, по фактура 7 от 9.11.2011 г., издадена от Н. П. ЕООД. Решението на Административния съд София-град е оставено в сила с решение 10 341 от 24.07.2014 г. по адм. д. 10 322/2013 г. на Върховния административен съд.

Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия счита, че искането за отмяна на решението на Административния съд София-град е за тази му част, в която жалбата е отхвърлена, защото само за нея дружеството има правен интерес да иска отмяна.

Според чл. 239, т. 1 АПК влязлото в сила съдебно решение подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната.

В молбата си за отмяна Спакс ООД се позовава на акт за прихващане или възстановяване 1149997 от 30.08.2011 г., който не е ново писмено доказателство, защото е съществувал към момента на разглеждане на делото пред Административния съд София-град и пред Върховния съд и е бил известен на молителя, тъй като е получен от упълномощено от него лице на 31.08.2011 г., видно от лист 31 от делото.

На следващо място молителят сочи, че за едни и същи данъчни периоди му е признато правото на приспадане на данъчен кредит, а в последствие с обжалвания ревизионен акт, му е била извършена друга проверка, като този ревизионен акт 2141200208 от 28.05.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. С. в частта, потвърдена с решение 2675 от 14.11.2012 г. на директора на дирекция Обжалване и управление на изпълнението, гр. С., е бил частично отменен от съда. Всъщност молителят се опитва да противопостави съдебното решение на акта за прихващане или възстановяване. Това противопоставяне е недопустимо защото актът за възстановяване или прихващане не е съдебен акт, а индивидуален административен акт, поради което не може да се обоснове и хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК, в която се визира друго съдебно решение, което противоречи на постановеното и влязло в сила.

Извън изложеното следва да се посочи, че актът за прихващане или възстановяване обхваща периода от м. май до месец юни на 2011 г., докато със съдебното решение, чиято отмяна се иска, ревизионният акт е оставен в сила относно непризнатия данъчен кредит по фактура 7 от 9.11.2011 г., издадена от Н. П. ЕООД. Тази фактура от месец ноември на 2011 г. е извън периода, за който е издаден акта за прихващане или възстановяване.

По изложените съображения искането за отмяна е неоснователно и следва да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Спакс ООД с ЕИК 121477739 със седалище в гр. С. и адрес на управление ул. Хемус 16 Б, ет. 2, ап. 16 за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязлото в сила решение 2726 от 23.04.2013 г., постановено по адм. д. 638 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град и оставилото го в сила решение 10341 от 24.07.2014 г., постановено по адм. д. 10322 по описа за 2013 г. на Върховния административен съд, осмо отделение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. Ч. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. Д./п/ А. К./п/ Т. Х./п/ К. Х. Н.Д.