Производството е по чл.208 и следващите от Асминистративнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от ПП Радикал-демократическа партия в България, БУЛСТАТ 000707591, чрез адв. Г. С. срещу решение 1652 от 16.07.2014г., постановено по адм. дело 964 от 2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Моли съдебният акт да бъде отменен, а делото решено по същество, като ВАС отмени атакуваната заповед на кмета на община-Пловдив с произтичащите от това законови последици.

Касаторът, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява.

Ответникът по касационната жалба, кметът на община - Пловдив, редовно призован, не се явява, и не се представлява . От същия по делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за правилност на атакувания съдебен акт.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,ал.1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното решение АС - Пловдив в производство по чл.15, ал.5 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е отхвърлил жалбата на Радикал-демократическа партия в България/РДПБ/ срещу заповед 12 ОА 407 от 17.02.2012г. на кмета на община П., с която на основание чл.32,ал.3 във вр. с ал.2 от Закона за политическите партии, чл.15, ал.1,т.7 от Закона за общинската собственост във вр. с чл. 17, ал.3 , т.2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на ОбС-Пловдив / за краткост Наредбата / е прекратено наемното правоотношение на РДПБ за имот частна общинска собственост - апартамент, находящ се в гр. П., бул.Шести септември 180, а именно : самостоятелен обект с идентификатор 56784.520.247 по КК и КР на гр. П., одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009г. на изпълнителния директор на АГКК,представляващ ПИ 558, включен в УПИ -КЖЗ, кв.438 по регулационния план на Първа градска част - гр. П..

За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия и при спазване на процесуалноправните и материалноправните правила. Административният съд, анализирайки подробно поотделно и в тяхната цялост, всички събрани по делото доказателства и доводи на страните, е заключил, че са налице от фактическа и правна страна визираните в административния акт основания за прекратяване наемния договор с политическата партия - процесният имот е бил отдаден под наем от общината на РДПБ за партийни цели, партията е сключила на основание чл.32, ал.2, предл. второ от Закона за политическите партии договор за съвместно ползване на същия имот с трето лице Влади комерсООД, но това съвместно ползване не е само за цели, пряко свързани с дейността на партията, както гласи императивното изискване на цитирания по-горе законов текст, а за кафе - аперитив. Според АС-Пловдив действителното фактическо ползване на имота се установява както от констатациите, съдържащи се в Протокол от 13.12.2011г., който съставлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК - неоспорен от жалбоподателя, така и от доказателствата за регистрирано на този адрес от търговеца Владикомерс ООД фискално устройство за извършване и отчитане на търговски продажби. Въз основа на горното съдът е стигнал до правния извод, че предлагането и продажбата на кафе и напитки в имота от сервитьор - служител на търговеца и отчитането им през касов апарат, очевидно не е само за нуждите на партийния живот и дейност. Налице е нарушение на чл.32, ал.2 от ЗПП, което съставлява основание за прекратяване на наемните отношения по чл.32, ал.3 от ЗПП и чл.15,ал.1,т.7 от ЗОС във вр. с чл.17, ал.3,т.2 от общинската наредба.

Настоящият състав на Върховния административен съд - III отделение споделя изцяло развитите в съдебното решение от съда фактически и правни изводи. Правилно съдът е отхвърлил предявената жалба, като е приел, че издадената заповед е законосъобразна. Решението е постановено съобразно правилно изяснена от събраните доказателства фактическа обстановка, при спазване на процесуалните изисквания и при правилно прилагане на материалния закон.

Правилно съдът е приел, че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган и съдържа от формална страна всички изискуеми реквизити на административния акт по чл.59 от АПК.

Обосновано съдът е заключил, че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Неоснователни в горната връзка са оплакванията на касационния жалбоподател за издаване на административния акт в противоречие с изискванията на чл.26, чл.34 и чл.35 от АПК, което съдът неправилно не бил отчел като незаконосъобразност на акта . В конкретния случай неуведомяването на партията за отпочване на административното производство по издаване на заповедта, неучастието й в производството преди постановяване на акта и несъбирането на обяснения и възражения от наемателя не съставляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като, дори да не бяха допуснати, не биха повлияли съществено върху правните изводи на административния орган и не биха довели до неиздаване на процесната заповед, както правилно е приел и административният съд в решението си.

Съдът не е допуснал и твърдените от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с ценене на доказателства и разпределяне на доказателствената тежест в съдебния процес.

Неоснователни са възраженията на касатора за това, че АС-Пловдив неправилно е квалифицирал представения по делото констативен протокол от 13.12.2011г. като официален свидетелстващ документ, обвързващ съда с материалната си доказателствена сила, вместо да го възприеме като недопустимо по АПК доказателствено средство - писмено свидетелско показание.

Правилно административният съд, базирайки се на представените по делото заповеди за назначаване на подписалите протокола, длъжностните им характеристики и заповедта на кмета на община П., определяща длъжностните лица, оправомощени да констатират нарушения при ползването на имоти - общинска собственост, е заключил, че констативният протокол от 13.12.2011г. съставлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК - съставен е от длъжностни лица в кръга на службата им и се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно констатираното от съставителите му обстоятелство, че процесният имот се ползва за кафе-аперитив.

Действително в заповедта, изброяваща длъжностните лица, оторизирани да съставят констативни актове по ЗОС, е посочен следният предмет на компетентност : установяване нарушения по смисъла на чл.65, ал.1 от ЗОС. Макар обжалваната заповед да е издадена на основание чл.15, ал.1, т.7 от ЗОС, констатираното от длъжностните лица по протокола от 13.12.2011г. фактическо ползване на имота установява нарушение по чл.65 от ЗОС в широкия смисъл на думата, доколкото функционирането му като кафе - аперитив противоречи на чл.32, ал.2 от ЗПП и указва, че имотът не се ползва по предназначение по смисъла на чл.65 от ЗОС.

Установеното с протокола ползване на имота е установяване на фактическо положение и не съставлява извод на длъжностните лица, подписали същия, както неправилно твърди в жалбата си касационният жалбоподател.

Неоснователни са и развитите от касатора доводи за неправилно разпределяне от страна на административния съд на доказателствената тежест в процеса.

АС-Пловдив правилно в две последователни съдебни заседания е разпределил доказателствената тежест по чл.170 от АПК, като е указал на всяка от страните кои факти и обстоятелства следва да докаже. Правилно съдът е приел, че административният орган е провел пълно и главно доказване и е установил наличието на фактическите и правните основания, посочени в административния акт, а именно :че имотът се ползва за кафе-аперитив в нарушение на чл.32, ал.2 от ЗПП. Не в тежест на административния орган, а в тежест на жалбоподателя е било да докаже факта, че имотът се ползва само за целите на партийната дейност - доказване, каквото РДПБ не е провела в процеса.

Съдебното решение е правилно и като постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.

Обосновано съдът е заключил, че обжалваният пред него административен акт е съобразен с изискванията на материалния закон. Налице е визираното в заповедта фактическо и правно основание за прекратяване на възникналото наемно правоотношение между община-Пловдив и РДПБ - отдаденият под наем имот се ползва в нарушение на императивните изисквания на чл.32, ал.2 от ЗПП - т. е. ползва се не само за нуждите на партийната дейност, а и за кафе-аперитив.

С оглед гореизложеното съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода от предмета на спора и с оглед своевременно направеното с писмения отговор на касационната жалба искане за присъждане на съдебни разноски- 300 лв юрисконсултско възнаграждение в полза на административния орган, настоящият състав на ВАС намира, че касаторът РДПБ следва да бъде осъден да заплати на кмета на община - Пловдив съдебни разноски в размер на 300 /триста/ лева.

Водим от горното и на основание чл.221,ал.2,предл. първо от АПК Върховният административен съд - трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 1652 от 16.07.2014г., постановено по адм. дело 964 от 2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА ПП Радикал-демократическа партия в България, БУЛСТАТ 000707591 да заплати на кмета на община - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 / триста/ лв.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ П. Г.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. Р./п/ А. Р.

А.Р.