Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. К. П. от гр. Х., срещу решение 3286 от 16.05.2014 г.

, постановено по адм. д. 8692/2013 г. по описа на Административен съд - София град/АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед 3735/30.07.2013 г. на директора на Агенция "Митници" (АМ) за налагане на дисциплинарно наказание по

чл. 90, ал. 1, т. 4 от Закона за държавния служител (ЗДСл)

- "понижение в по-долен ранг за срок от една година". Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК .

Ответникът - директорът на АМ, чрез процесуален представител - юрк.. Й. счита жалбата за неоснователна.Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Настоящата инстанция намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Фактическата обстановка е подробно и правилно установена от първоинстанционния съд, изцяло се споделя от настоящия съдебен състав.

Жалбоподателят е държавен служител - старши инспектор в АМ, МП "К. А.",М. С., с ранг младши.

На 30.01.2013 г., в периода от 01.00 до 01,16 часа през Гранично пропускателен пункт /ГПП/-К. А., са преминали два товарни микробуса, с ремаркета без знанието и разрешението на митническите органи. Въз основа на извършена проверка относно разположението на митническите служители, е констатирано, че през соченият период от време - Пачеманов е извършвал проверка на минавалите през трасето превозни средства.

Проведено е дисциплинарно производство, въз основа на което е прието, че А. П. не е осъществил ефективен митнически контрол, не е предприел необходимите действия за недопускане преминаване на пътни превозни средства, без знанието и разрешението на митническите органи на трасе "Входящи леки автомобили и автобуси", с което е нарушил разпоредбите на чл.15,ал.2,т.1 и т.4, във вр. с чл.2,ал.3 от Закона за митниците/ЗМ/, чл.21,ал.2 от ЗДСл и на т. V.1,V.3 и V,8 от длъжностната му характеристика, което представлява нарушение по смисъла на чл.89,ал.2,т.1 ЗДСл.

Извода на съда е, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при доказани и осъществени фактически основания.

Обоснован е извода на съда, че Пачеманов, в качеството му на митнически инспектор има пряко задължение да осъществява ефективен митнически контрол - задължение произтичащо както от длъжностната му характеристика, моралните норми, разписани в Кодекса за поведение на митнически служител, така и от правомощията му предвидени в ЗМ .

Че такъв контрол на подробно сочените в заповедта товарни микробуси, изобщо не е осъществен и същите са пропуснати безпрепятствено да преминат през ГКПП, именно от Пачеманов, е несъмнен и се установява от съдържащите се в административната преписа писмени доказателства, включително и събраните от съда гласни доказателства.

Принципно, Пачеманов не отрича фактите, но твърди, че преминаването на микробусите без надзор и контрол се дължи на обективни причини - извършван ремонт и влошени атмосферни условия. Твърди, че доказателствата са ценени едностранчиво и непълно, а не поотделно и в тяхната съвкупност, поради което е достигнат погрешен извод за виновно нарушение на служебната дисциплина.

Несъстоятелен довод. Не може да бъде споделен довода, че извършван ремонт и влошени климатични условия могат да са обективна причина за неизпълнение на служебни задължения.

Не може да бъде споделен и касационният довод, че дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на преклузивните срокове за това.

В съдебната практика безспорно се приема, че съгласно чл. 94, ал. 1 от ЗДСл

дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, като сроковете са преклузивни, а неспазването им погасява правото на административния орган да наложи дисциплинарното наказание на провинилия се служител. Нарушението следва да се счита за открито към датата, когато всички материали по дисциплинарната преписка бъдат предоставени на административния орган и от този момент дисциплинарният орган е задължен да направи преценката за това извършено ли е дисциплинарно нарушение и налице ли са законовите основания да материализира волята си в административен акт за налагане на дисциплинарно наказание.

Видно от съдържащата се в административната преписка доказателства цялата административна преписка е постъпила при наказващия орган на 22.07.2013 г., поради което с издадената на 30.07.2013 г. и връчена на 02.08.2013 г. заповед за налагане на дисциплинарно наказание - са спазени преклузивните срокове по чл. 94 ЗДСл

.

Не основателно е и възражението на жалбоподателя за нарушение на

чл. 91, ал. 1 от ЗДСл

. Съгласно разпоредбата, при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид: 1. тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; 2. формата на вината на държавния служител; 3. обстоятелствата, при които е извършено нарушението; 4. цялостното служебно поведение на държавния служител.

Правилен и обоснован е извода на съда, че наказващия орган отчитайки фактите "за допуснатото виновно дисциплинарно поведение", "настъпилият резултат от деянието", за неосъществения ефективен контрол, а фактически липса на контрол - наложеното, дисциплинарно наказание "понижаване в ранг за срок от една година"- отговаря в пълна степен на сочената законова разпоредба.

С оглед изхода на спора и направеното искане от страна на ответника, касатора следва да бъде осъден да му заплати сумата 450 лева възнаграждение за юрисконсулт.

Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

решение 3286 от 16.05.2014 г.

, постановено по адм. д. 8692/2013 г. по описа на Административен съд - София град.

ОСЪЖДА А. К. П. да заплати на Агенция "Митници" сумата 450/четиристотин и петдесет/ лева разноски за тази инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Д. Д.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ В. Г./п/ Е. М.

Е.М.