Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) В. Т, срещу Решение № 438 от 08.11.2018 г., постановено по адм. дело № 593/2018 г. по описа на Административен съд В. Т с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Касационният жалбоподател иска отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна – Л.Д, от [населено място] чрез пълномощника адвокат Мечкова, в отговор на касационната жалба излага доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Производството пред Административен съд В. Т е образувано по предявения от Л.Д срещу ОД на МВР В. Т иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) (ЗОДОВ), за обезщетяване на претърпени имуществени вреди, ведно с законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното и изплащане. Вредите основава като заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 325/2018 г. по описа на Районен съд В. Т, развило се при обжалване на Наказателно постановление, издадено от началника на Районно управление – В. Т при ОД на МВР В.То, с което на Дамянов за извършено нарушение е наложено административно наказание глоба. С постановеното по делото решение наказателното постановление е изменено, като съдът е намалил размера на наложеното наказанието глоба. Съдебния акт е обжалван, като с Решение № 198 от 04.07.2018 г. постановено по АНД № 10198/2018 г. по описа на Административен съд В. Т е оставен в сила.
Установено е по делото, че за осъществената в производствата пред Районен съд В. Т и Административен съд В. Т адвокатска защита Л.Д е заплатил възнаграждение в размер на 300 лева, платени в брой, съгласно представен договор за правна защита и съдействие.
При установената по делото фактическа обстановка, съдът е приел предявеният иск за основателен, като е присъдил претендираното обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат от измененото наказателно постановление. Присъдил е на ищеца и направените по делото разноски, като e отхвърлил предявения иск за заплащане на законната лихва върху претендираната като обезщетение за причинени имуществени вреди сума, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното и изплащане.
За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел за установени кумулативно изискуемите се от закона предпоставки за реализиране на безвиновната отговорност на държавата.
При извършената от настоящия състав на ВАС служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК се констатира, че постановеното съдебно решение е недопустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, като за неуредените въпроси се прилага ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 204, ал. 1 АПК въвежда изискване за допустимост на осъдителния иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - актът, от който се претендират вреди, да е отменен като незаконосъобразен преди предявяването му.
Наказателното постановление макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на 21 АПК, е акт издаден при упражняване на санкционираща административна дейност, съответно отмяната му е процесуална предпоставка за допустимост на иска за обезщетяване на вреди, произтичащи от него.
Според чл. 59, ал.1 от ЗАНН (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ) (ЗАНН), наказателното постановление подлежи на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението. Районният съд се произнася с решение, с което може да потвърди, да измени или отмени наказателното постановление - чл. 63, ал.1 ЗАНН. В случая при извършената съдебна проверка не е установена незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление основаваща отмяната му, а същото е изменено, като със съдебното решение е намален размера на наложеното наказание.
Липсата в случая на процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск отм. като незаконосъобразен акт основава недопустимостта му съгласно чл. 204, ал. 1 АПК.
При така изложените съображения решението, като недопустимо следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено.
Претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователна с оглед приложението на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от специалния закон - ЗОДОВ и не следва да бъде уважена.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 438 от 08.11.2018 г., постановено по адм. дело № 593/2018 г. на Административен съд В. Т. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението не подлежи на обжалване.