Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 38, ал. 1 ЗДС.

Образувано е по жалба на Н.Н от [населено място], против решение № 527 от 26.07.2018 г. на Министерски съвет, за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Хемус“, участък от км 310+ 940 (пътен възел „Буховци“ при пресичане с път III-5102) до км 327+ 260 (началото на пътен възел „Белокопитово“), участък от км 310+ 940 до км 317+ 360 и от км 318+ 820 до км 327+ 260, съгласно подробен устройствен план – парцеларен план, одобрен с влязла в сила Заповед № РД–02–15–17/26.02.2018 г. на заместник–министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Решението се оспорва в частта относно съсобствения на жалбоподателя недвижим имот с идентификатор № 46190.45.25, с обща площ от 31,839 дка, представляващ нива, находящ се в м. "Текелча", в землището на с. М.ско, община Т., от които трайно засегната площ за отчуждаване е 15,074 дка, при определено парично обезщетение в размер на 9044 лева.

В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност на решението в оспорената част, поради липса на фактически основания за издаването му, поради което се иска неговата отмяна. Алтернативно се претендира изменение на решението относно дължимото парично обезщетение, с твърдения, че е занижено и определено в нарушение на чл. 32 ЗДС.

Ответната страна – Министерски съвет на Р. Б се представлява от правен съветник Георгиева, която оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена.

Заинтересованата страна – Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез юрисконсулт Белева оспорва жалбата и моли за съдебно решение в този смисъл.

Процесуалните представители на Министъра на финансите и на Агенция „Пътна инфраструктура” също изразяват становище за неоснователност на жалбата.

Като взе предвид събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, установи следното от фактическа и правна страна...