Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018г.).

Образувано е по жалба на В.В като член на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ срещу решение № 4921/20.07.2017г. постановено по административно дело № 4601/2017г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/.

Касаторът обжалва съдебното решение с твърдения, че същото е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Не оспорва, че информацията достъп, до която се иска има характера на обществена информация по смисъла на ЗДОИ (ЗАКОН ЗЗД ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) /ЗДОИ/ и, че са спазени законовите изисквания на чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ относно необходимостта от искане на съгласие за предоставяне на достъп до обществена информация от трети лица. Оспорва извода на съда, че в Решение № ДОИ-19/05.04.2017г. не е налице преценка за наличие на надделяващ обществен интерес. Т., че в мотивната част на решението се съдържат изводи, че в случая не е налице надделяващ обществен интерес. И. оспорваното решение да бъде отменено и да се постанови ново, с което жалбата на Д.Д да се остави без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация – Д.Д чрез процесуалния си представител оспорва жалбата по съображения изложени в писмен отговор. Иска оспорваното съдебно решение да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира разноски по представен списък на разноски. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА) /ЗЗД/ в полза на адв. К.Д се претендира заплащане на разноски в размер на 500 лв. представляващо минимално адвокатско възнаграждение за водене на дело без определен материален интерес.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно...