Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община П., против решение № 101/26.02.2018г., постановено по адм. дело № 881/2017г. на Административен съд – Пазарджик, с което е отменена негова заповед за изземване на имот, издадена на основание чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ.

В касационната жалба са развити доводи за недопустимост, алтернативно за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК с основни твърдения, че съдът неправилно приел да разгледа делото, при положение, че съобразно §19, ал.1 П. З. А. (ДВ, бр. 58 от 2017г., в сила от 18.07.2017г.) индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ (ЗАКОН ЗЗД СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ) и Правилник за прилагането му и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието, храните и горите, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на Административнопроцесуалния кодекс. По тези съображения касаторът моли ВАС да обезсили, респ. да отмени решението на административния съд .

Ответната страна - И.С не изпраща представител и не заявява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна:К.Б-също.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба по възражението за недопустимост. Намира съдебното решение за недопустимо по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи служебно според чл. 218, ал. 2 АПК.Пва се на § 19, ал. 1 ПЗР на ЗИДАПК, обн. в ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г. Счита, че обжалваната заповед на кмета е издадена с правно основание в чл. 34, ал. 1...