Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Агенция за устойчиво енергийно развитие, срещу решение № 408 от 18.05.2018 г., постановено по адм. дело № 250/2018 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което Агенцията за устойчиво енергийно развитие е осъдена да заплати на „Юнерджи" ЕООД, обезщетение в размер на 300 лева, за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски - платен адвокатски хонорар по АНД № 22554/2016 г. по описа на Софийски районен съд, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.01.2018 г. до окончателното й заплащане, както и разноски по делото в размер на 350 лева.
В касационната жалба се поддържа неправилност на съдебното решение и се иска неговата отмяна. Сочените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК – допуснато нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът – „Юнерджи" ЕООД не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, намира същата за допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Административният съд е сезиран с иск от „Юнерджи" ЕООД да бъде осъдена Агенция за устойчиво енергийно развитие да му заплати сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и представителство по анд.№22554/2016 г. на Софийски районен съд във връзка със съдебното обжалване на Наказателно постановление № 130/24.11.2016 г., издадено от Изпълнителния директор на Агенция за устойчиво енергийно развитие, с което на „Юнерджи" ЕООД е било наложено наказание – имуществена санкция за нарушение на чл. 64, ал. 1 от ЗЕВИ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ) (ЗЕВИ), във вр. с чл. 34, ал. 7 от ЗЕВИ и чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредба № РД-16-1117 от 14.10.2011 г. за условията и реда за издаване, прехвърляне, отмяна и признаване на гаранциите за произход на енергията от възобновяеми източници в размер на 500 лв. Поискано е и присъждане на законната лихва върху сумата на обезщетението от датата на влизане в сила на решението, скоето НП е отменено до окончателното й изплащане.
Съдът е квалифицирал иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С обжалваното решение го е уважил изяло, осъждайки Агенция за устойчиво енергийно развитие да заплати на „Юнерджи" ЕООД, обезщетение в размер на 300 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски - платен адвокатски хонорар по АНД № 22554/2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.01.2018 г. до окончателното й заплащане, както и разноски по делото в размер на 350 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено, че с решение от 26.06.2017 г. по АНД № 22554/2016 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), по жалба на „Юнерджи" ЕООД е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 130/24.11.2016 г., издадено от Изпълнителния директор на Агенция за устойчиво енергийно развитие. Впоследствие решението на районния съд е било обжалвано пред Административен съд София - град и е образувано КАНД № 9181/2017 г., по което е постановено окончателно решение № 154/08.01.2018 г. по 9181/2017 г. и е оставено в сила решение от 26.06.2017 г. по АНД № 22554/2016 г. по описа на СРС.Уено е от съда, че в производството по обжалване на НП, по което е образувано АНД № 22554/2016 г. по описа на СРС, жалбоподателят е бил представляван от адвокат, като съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 21.04.2017 г. е договорено и реално платено възнаграждение в размер на 300 лева.
При така установеното, съдът е приел от правна страна, че предявеният пред него иск е основателен, тъй като са доказани всички предпоставки за уважаването му. Установено е, че е налице първата предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно - незаконосъобразен акт – отменено по съответния ред НП № 130/24.11.2016 г. на Изпълнителния директор на Агенция за устойчиво енергийно развитие, като съдът е приел, че за квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определящ е административният характер на дейността на органа - негов издател, позовавайки се на Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС.
Съдът е приел, че е налице и втората предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - настъпването на вреда, като за защитата си пред СРС срещу така издаденото наказателното постановление, лицето е ангажирало адвокат, за което е заплатило съответното възнаграждение от 300 лева. Съдът е приел, че от приложения Договор за правна и защита и съдействие от 21.04.2017 г. по делото на СРС е видно, че договорът е сключен именно във връзка с представителство и защита по НАХД № 22554/2016 г., като е приел за установено, че по делото в подкрепа на твърдяното обстоятелство е представено банково извлечение по сметка за периода 01.04.2017 г. – 28.04.2017 г., от чието съдържание съдът е установил, че на 24.04.2017 г. уговорената в договора за правна защита и съдействие сума е внесена от "Юнерджи" ЕООД по сметка на адв.. С.
Съдът е приел, че е налице и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, тъй като ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала за него вреда, ако не е било издадено наказателното постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Позовавайки се на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, съдът е приел, че разходът за адвокатско възнаграждение е направен именно в резултат на издаденото наказателно постановление и е обусловен от него.
С оглед възраженията на Агенция за устойчиво енергийно развитие по чл. 5, ал.1 от ЗОДОВ, съдът е приел, че не са налице основания за освобождаване на ответника от отговорност, тъй като увреждането не е било причинено по изключителна вина на ищеца. Съдът е счел, че в производството по ЗОДОВ не би следвало да се изследва въпроса дали в действителност има извършено нарушение от страна на санкционирано с отменено НП лице, като от тази гледна точка да се преценява дали увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, тъй като този въпрос се изследва в хода на административнонаказателното производство.
В заключение съдът е приел за установени и доказани и трите предпоставки за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което е преценил исковата претенция като основателна. При наличието на тези факти и позовавайки се на т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОС на ГК и ТП на ВКС, съдът е приел, че исковата претенция за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева е доказана и по размер.
Съдът, съобразявайки ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС, ОСГК, е приел, че претенцията за законна лихва също е основателна, поради което е присъдил същата, считано от 08.01.2018 г. - датата на влизане в сила на решението, с което е отменено процесното Наказателното постановление, до нейното окончателно изплащане.
Настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, в резултат на което обосновано е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно посочената разпоредба държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. При отсъствието на някой от елементите на посочения фактически състав отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не може да бъде реализирана. В случая са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: налице е незаконосъобразен акт на длъжностно лице на държавата, който е отменен, издаден е по повод изпълнение на административна дейност, настъпила е вреда; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото за защитата си по образуваното и водено дело по обжалването на наказателното постановление „Юнерджи" ЕООД е ангажирало адвокат, на който е заплатило съответното възнаграждение в размер на 300 лева.
Настоящата съдебна инстанция счита за неоснователно възражението на касационния жалбоподател за невъзможност да се направи категоричен извод, че преведената сума от ищеца представлява плащане по договора за правна защита и съдействие. В конкретния случай по настоящото дело е безспорно установено наличието на сключен договор за правна помощ, както и уговорен размер на възнаграждението. С оглед представеното пред административния съд банково извлечение за периода 01.04.2017 г. – 28.04.2017 г. (л. 13 по адм. д № 250/2018 г.), съдържащо данни за титуляра на сметката - адв. С.С, безпорно се установява и факта на плащането на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца в административнонаказателното производство, като изрично е посочена причината за извършения паричен превод, както и наредителя.
Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че е налице хипотезата на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ с оглед твърдяното обстоятелство, че ищецът черпи права от собственото си противоправно поведение с факта на подаване на исковата молба. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ „ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи“. В конкретния случай ангажирането на адвокатска защита от страна на дружеството – ищец за водене на административнонаказателно производство по обжалване на наказателното постановление съставлява упражняване на конституционно гарантирано право, поради което не може да се разглежда като утежняващо интересите на дружеството действие, а още по-малко като причиняване на увреждането по изключителна вина на увредения.
Правилно е посоченото от първоинстанционния съд, а именно, че въпросът, дали увреждането е причинено поради изключителната вина на пострадалия при изследване на обстоятелството, има ли извършено нарушение от страна на санкционираното с отменено НП лице, не следва да се обсъжда в производството по ЗОДОВ. След като е налице отменено наказателно постановление, наличието на извършено нарушение, както и основанието, поради което е отменено НП, не подлежат на преценка в исковото производство по чл. 203 и сл. от АПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 408 от 18.05.2018 г., постановено по адм. дело № 250/2018 г. по описа на Административен съд – Хасково. Решението не подлежи на обжалване.
Не съм съгласна със становището на мнозинството от съдебния състав за началния момент, от който се дължи законната лихва при претенция за обезщетение за имуществени вреди във вид на платено адвокатско възнаграждение за водене на съдебно административно-наказателно производство, приключило с отмяна на наказателното постановление.Действително, в мотивите по т.1 на ТП №1/2015г., постановено по т. д. № 2/2014г. по описа на ГК на ВКС и на ОС на съдиите на Първа и В. К на ВАС се съдържат изявления относно това, че, независимо от обстоятелството, че наказателното постановление не съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган при упражнява на санкционираща административна дейност. Тези мотиви обаче отговарят на основния правен въпрос : кой е компетентният съд и по какъв ред се търсят вреди от отменено НП - от административните или общите съдилища по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ или по реда на чл.45 и сл. от ЗЗД. С посочените по-горе мотиви по т.1 от ТП№1/2015 г. не се отговаря на въпроса : "При предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, представляват ли пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им?" Отговор на този въпрос е даден с ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. №2/2016г. на ОСС на ВАС, съгласно което разноските за адвокатско възнаграждение в административно-наказателното производство по отмяна на НП са приравнени на имуществени вреди от отмененото НП, явяващи се в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото НП, независимо от договорния характер на определянето им и липсата на изискване за задължителна адвокатска защита в съдебните производства по ЗАНН. Именно защото платените адвокатски възнаграждения в административно-наказателните съдебни производства по ЗАНН всъщност съставляват съдебни разноски, които не могат да бъдат търсени в тези съдебни производства и по тази причина са приравнени на имуществени вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, намиращи се в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП, именно затова същите не са дължими от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено процесното НП, а от датата на поискването им по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - т. е. приложима в случая е не т.4 от ТР №3/2004г. на ВКС, а чл.84, ал.2 от ЗЗД- "Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора"- т. е. законната лихва върху присъденото като обезщетение за имуществени вреди от отменено НП адвокатско възнаграждение се дължи от по-ранната дата между поискване от страна на ползващото се от отмененото НП ФЛ или ЮЛ на направените в съдебното производство по отмяната на НП разноски за адвокат и датата на предявяване на исковата молба по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ с предмет: претендирането на тези разноски по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Дал особеното мнение :
/А.Р /