Решение №3642/13.03.2019 по адм. д. №9403/2018 на ВАС

Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на пълномощника на „М. С” ООД със седалище и адрес на управление в гр. В., против решение № 3967 от 13.06.2018 г., постановено по адм. д. № 1765/2018 г. по описа на Административен съд – София-град, Второ отделение, 50 състав, в частта му за сумата 2116.71 лв. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението и на писмена покана изх. № 29-03-126 от 29.12.2017 г., в посочената й част.

Ответникът – Директорът на Столична здравноосигурителна каса, чрез юрисконсулт Аргирова, моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е основателна, макар и по съображения по-различни от изложените от касатора.

С процесното решение, в оспорената му част, Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на „М. С” ООД срещу писмена покана за доброволно възстановяване на суми изх. № 29-03-126 от 29.12.2017 г. на Директора на Столична здравноосигурителна каса.

При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция констатира, че съдебният акт е валиден и допустим, като постановен от компетентен съдебен състав, в пределите на правораздавателната му власт, след сезиране с процесуално допустима жалба.

Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира, че делото не е разяснено от фактическа страна.

Съгласно чл. 5, ал. 4 от Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, приета с ПМС № 97 от 19.04.2013 г., обн. ДВ, бр. 40 от 3.04.2013 г., в сила от 30.04.2013 г. с изменения и допълнения, за лекарствените продукти, включени в ПЛС по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ (ЗАКОН ЗЗД ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА) (ЗЛПХМ) с ниво на заплащане 100 на сто, какъвто е Harvoni Film coated tablet 90 mg /400 mg, не се начислява надценка за търговец на дребно при отпускането им в аптека. Казаното означава, че за да бъде установено дали настоящият касатор е получил неоснователно сумата 2116.71 лв., то трябва да бъде изяснен въпросът относно доставната цена.

Фактурата на лист 28 от делото е нечетлива по отношение на задължителния реквизит по чл. 6, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 4, ал. 2 от ЗСч (ЗАКОН ЗЗД СЧЕТОВОДСТВОТО) - наименование на издателя и получателя. Същата е именувана като фактура за НЗОК и не става ясно дали текстът преди този запис, съдържащ се на същия лист по делото, в който двустранно е отразено едно и също лице като МОЛ, е част от тази фактура или от друга такава.

При това положение по делото не е безспорно установено на каква цена и към кой момент е получила Аптека „Марешки-Люлин 9” към „М. С” ООД от „Фармнет” АД медикамента Harvoni Film coated tablet 90 mg /400 mg, отпуснат на задължително здравноосигуреното лице по рецептурна бланка 23526. Липсва и документ, установяващ заприходяването му в цитираната аптека и на каква цена. Без наличие на доказателства в посочения смисъл не могат да се правят изводи дали има несъответствие между доставната цена и реимбурсната стойност или няма такова несъответствие.

По делото не е изследван и въпросът на какво се дължи така нар. от „Фармнет” АД в писмо изх. № Ф-11-163 от 1.11.2017 г., „техническа грешка”, както и в какво се състои тя. Действително се касае за търговски правоотношения между „Фармнет” АД и „М. С” ООД, но съгласно чл. 52, ал. 1 от Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти референтната стойност за лекарствените продукти, чието ниво на заплащане е 100 на сто, се изчислява въз основа на цена за търговец на едро с лекарствени продукти, образувана по реда на глава втора. В тази връзка следва да бъде установен статутът на „Фармнет” АД като търговец на едро, респ. договорните му отношения с „М. С” ООД.

Първоинстанционният съд не е изложил мотиви относно с кое решение на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти е била променена цената на медикамента Harvoni Film coated tablet 90 mg/400 mg през процесния период. В тази връзка следва да бъде посочено, че и в писмената покана липсват мотиви в този смисъл, както и по отношение на датата на влизане в сила на решението на компетентния орган. Ответникът не е представил и доказателства за тези съществени за спора обстоятелства.

От данните по делото не се установява към кой момент е била публикувана новата цена на интернет страницата на Министерство на здравеопазването и на интернет страницата на НЗОК, а са правени изводи относно задължения на „М. С” ООД по чл. 12, ал. 1, т. 1 от индивидуалния договор. Освен това съдът е констатирал публикуване на новата цена на интернет страницата на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (приложение № 4 към ПЛС) на 2.09.2017 г., считано от 4.08.2017 г., за която е приел, че е датата на влизане в сила на новата цена.

Разпоредбата чл. 168, ал. 1 АПК задължава съда да не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146. Нормите на чл. 9, ал. 3 и 4 АПК, чл. 171, ал. 2, предложение второ и чл. 171, ал. 4 АПК, регламентиращи служебното начало в административния процес изискват от съда да дава конкретни указания на страните и да осъществява процесуално съдействие за законосъобразно решаване на въпроса - предмет на делото. В тази връзка съдът може и служебно да назначи икономическа експертиза, която да изследва доставната цена на медикамента и осъществените от търговеца на дребно плащания, включително първоначалното плащане към „Фармнет” АД, неговия размер и дата.

В тази връзка касационната инстанция констатира съществено нарушение на съдопроизводствените правила, вследствие на което делото е останало неизяснено от фактическа страна. Налице е отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, което води до отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд.

При повторното разглеждане на делото следва да бъдат съобразени и представените от страните по касационното дело писмени доказателства, които не могат да се коментират от настоящия съдебен състав, предвид забраната по чл. 220 АПК.

С това решение правният спор не се разрешава окончателно, поради което съдът не се произнася по искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 3967 от 13.06.2018 г., постановено по адм. д. № 1765/2018 г. по описа на Административен съд - София град, Второ отделение, 50 състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...