С писмо № 3043-54 от 20.VIII.1954 г. министърът на правосъдието на основание чл. 17 ЗСУ сезира Върховния съд, Общо събрание на гражданската колегия, да издаде тълкувателно решение на въпросите, повдигнати в изложението на К. Д. Б. от с. М. Т., приложено към писмото.

Изложението на упоменатата К. Д. Б. се свежда до тълкуване на чл. 23 от отменения Закон за благоустройството.

Съгласно ясния смисъл на този текст не се допуща да се разцепват на маломерни части пълномерни дворища с утвърдени регулации. Такива дворища съставляват едно реално неделимо цяло. От тях може да се продават и прехвърлят изобщо само идеални части. Собствениците на такива дворища не могат да продават реални части от тях с право на самостоятелно правно-техническо съществуване на продадените части в полза на приобретателя, безразлично дали тези части могат да бъдат обособени в самостоятелни парцели, както предвижда и чл. 74 от новия Закон за планово изграждане на населените места. Член 23 от стария Закон за благоустройството не прави такава разлика, а съгласно забележката към чл. 53 от Закона за благоустройството*(2), приета с Указа за изменение и допълнение на Закона за благоустройството от 23.VIII.1943 г., публикуван в ДВ, бр. 197/48 г., извършените до влизането в сила на указа продажби на реални части от такива парцели се считат извършени за идеални части от парцела, съответстващи на продадената реална част от същия*(3).