ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. С. гр. дело № 166/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на [фирма], чрез пълномощника му адв. Ж.Я., против определение № 39 от 28.01.2010 г. по ч. гр. д. № 45/2010 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 4380 от 23.12,2009 г. по гр. д. № 1454/2009 г. на Варненския окръжен съд за прекратяване на производството по делото пред този съд и изпращането му по подсъдност на С. окръжен съд. Изложени са съображения за незаконосъобразност на определението.
Ответникът Г. С. Н., чрез пълномощника му адв.М.Б., е представил писмен отговор.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е потвърдил извода на първоинстанционния съд, че е сезиран с иск за установяване на вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение, който му е местно неподсъден с оглед постоянния адрес на ответника - в[населено място], и недоказаността на твърдението на ищеца за настоящ адрес на ответника в[населено място], В. обл.
Частната жалба е постъпила в законния срок и е подадена от легитимирано лице, обжалваемият интерес по делото не е под 1000 лв..
Тъй като се касае за определение, попадащо в кръга на визираните в чл.274 ал.3 т.1 ГПК, разглеждането на частната жалба по същество от ВКС като трета инстанция е обусловено от наличие на предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. В приложеното изложение към частната жалба се поставя въпроса относно местната подсъдност по иск за установяване на вземане, когато е издадена заповед за изпълнение на вземането съобразно специалната подсъдност по чл. 411 ГПК /в редакцията обн.ДВ бр.59/2007 г./- по местоизпълнение на задължението. Жалбоподателят поддържа, че въпросът е разрешен в противоречие с разрешението в определение № 515 от 14.09.2009 г. по ч. т.д. № 257/2009 г. и определение №...