2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1236
София, 16.12.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети декември, две хиляди и десета година в състав:
Председател: Т. М.
Членове: А. С.
Е. Т.
изслуша докладваното от съдията Е. Т.
гр. дело №1036/2010 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. В. А., адвокат от[населено място], срещу решение №411 от 24.03.2010г по гр. дело № 388/2010г. на П. окръжен съд, с което е оставено в сила решение№327 от 09.02.2009г по гр. д. 247/2008г на П. районен съд по отхвърлен иск на касаторката с правно основание чл. 71 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и допълнително изложение се посочва основанието по чл. 280 ал.1 т. 3 от ГПК по комплекса материални и процесуални въпроси, които настоящия случай поставя, предвид липсата на практика по подобни дела. Точното прилагане на закона означава законосъобразното му прилагане от съдилищата и в тази насока се поддържа, че допуснатите и изтъкнати пороци на решението са обосновка за допускане до касационно обжалване,
Ответникът по касационната жалба [община] не е заявил отговор
След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Изложението на касаторката по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК, първоначално и допълнително депозирано след указания, не съдържа формулиран въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК извън твърдението, че въззивното решение е порочно, материално незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушение на съдопроизводствени правила, Съображения във връзка с конкретно разрешен правен въпрос, който да е съответно поставен, не могат и да бъде изведени от поддържаните в изложението доводи по прилагането на материалния закон спрямо фактите в конкретния случай, както и от бланкетните оплаквания за нарушение на процесуални правила по чл. 188 и чл. 4 от ГПК отм., Твърди се, че въззивния съд нарушава чл. 5 ал. 2 от Закона за адвокатурата, като приема адвокатът за търговец. В решението не е изразен и липсва подобен извод, съдът не е правил съпоставка на правното положение на адвоката и търговеца, нито обстоятелствата по делото са го изисквали Твърди се да е нарушен чл. 31 от ЗС, който текст в изложението е възпроизведен в съдържание, различно от текста на закона, различно и от вложения в нормата смисъл, при това отново без връзка с обстоятелствата, които са от значение за основанието на иска. Чл. 31 от ЗС урежда отношенията между съсобственици, по повод ползването на съсобствена вещ и няма отношения към защитата на правото на собственост. Изтъква се закононарушение по материалното основание на иска чл. 71 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация, тъй като неуместно бил цитиран и обсъждан включително чл. 4 от същия закон.Съображението остава непонятно, именно нормата на чл.4 от Закона за защита от дискриминация съдържа общите съставомерни признаци и забраната за пряка или непряка дискриминация, поради което е обсъждана. Изтъква се липса на мотиви при положение, че както фактическите, така и правните изводи на съда са обстойно мотивирани в решението на П. окръжен съд, Изтъква се противоречие в разрешенията, дадени с определения на Върховен касационен съд при инстанционен контрол в хода на насотящето дело, но тези определения по частни жалби не засягат въпрос, свързан с предмета на обжалваното решение по същество, не засягат постановеното от въззивния съд решение по основанието на иска за защита от дискриминация. Определенията касаят исков предмет, по който е налице влязло в сила прекратяване на производството по делото.
Вместо да формулира въпрос, касаторката адв. А. развива и аргументира съображения, че това не е необходимо, Поддържа, че въпросът се свежда до неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон от решаващия съд, задължението на съда по чл. 188 от ГПК отм. да прецени точно фактите, нарушено е равенството в процеса (чл. 4 от ГПК, отм. и на това основание се иска допускане до касационно обжалване по процесуален въпрос включително, Изтъква се довод, че по настоящия казус няма формираната съдебна практика, което в други случаи е дало основание на ВКС за допускане до касационно обжалване.
При изложение, което се изчерпва с тази обосновка, касационно обжалване се претендира без посочено основание по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК, по конкретен правен въпрос. Отменителните основанията при касационно обжалване по чл. 281 т. 3 от ГПК не могат да бъдат сочени като тъждествени с критерия за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК.При аргументиране на основанията за допустимост, с оглед произнесен в обжалваното решение правен въпрос, следва да се прави разлика между понятието за приложимо в конкретния спор обективно материално или процесуално право и субективното право на предявилата иска страната, признато или отречено с решението по същество. Първото има отношение към съдържанието на въпроса по изложението, а второто е свързано с относимостта на въпроса към делото и неговата конкретност.
Спорът за субективното право на ищеца, спорът по основателността на конкретния иск, спорът налице ли са процесуални нарушения в производството, придава изискуемата конкретност на обосновката, но само когато в изложението е налице съдържателно поставен въпрос по прилагане на обективното право и неговите източници в правоприлагащата дейност на съда по обжалваното решение,
Произнасянето на въззивния съд по субективното право или правоотношение в исковия процес представлява разрешаване на значими за конкретния спор един или множество правни въпроси, поради това и признака „произнесен” е изведен в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за формулирането на въпрос, диспозитивно предоставено на страната и изисквано от нея с оглед допускане на касационно обжалване.
Конкретността изисква въпросът да е
включен в предмета на спора като индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението(виж ТР№1/ 2009 на ОСГТК на ВКС).Законът не предписва конкретна форма при формулирането на въпроса в самото изложение, но съдържанието на правния въпрос следва да бъде заявено от касатора, в това се състои изискването същият да бъде поставен.
Изложението не отговаря на това условие в съдържателната си част.
Включително за случаи на изтъквана липса на съдебна практика, обосновката по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК следва да е изведена от връзката между поставената във въпрос правната проблематика и обжалваното разрешение по нея, Ето защо доводът, че „такъв казус не е разглеждан”, не подкрепя извод по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, когато в изложението не е формулиран правен въпрос,
Ето защо Върховният касационен съд, на ІІІ г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на
решение №411 от 24.03.2010г по гр. д№ 388/2010г. на П. окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ 1. 2.