8О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3414

гр. София, 30.06.2025 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов гражданско дело № 951 по описа на Върховния касационен съд за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Д. И., подадена чрез процесуалния й представител адв. Бл. Б. от АК - Перник срещу въззивно решение № 353/11.11.2024 г. по възз. гр. д. № 467/2024 г. на Окръжен съд - Перник, с което е потвърдено решение № 385/07.05.2024 г., по гр. д. № 2646/2023 г. на Районен съд – Перник, с което е отхвърлен предявения от В. Д. И. против Н. И. А., иск по чл. 132, ал. 1, т.1 и т.2 СК, за лишаване на ответника от родителски права по отношение на детето Н. Н. А., като неоснователен и недоказан.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като са поставени въпроси: за правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, за задължението въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на всички доказателства в процеса и да обсъди всички доводи и възражения, направени във въззивната жалба, както и да изложи собствени мотиви по изложените във въззивната жалба и отговора към нея доводи. Твърди противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК; решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013...