1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1155

ГР. София, 26.11.2010 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 23.11.10 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева

ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №990/10 г.,

за да се произнесе, намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Г. П. срещу въззивното решение на Градски съд София /ГС/ по гр. д. №1904/08 г. и по допускане на обжалването.

С въззивното решение е отхвърлен предявеният като частичен иск на касаторката срещу С. О. с пр. осн. чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение от 10 000 лв. / при пълен размер 14 800 лв./ за имуществени вреди – пропуснати ползи за периода 23.05.03 г. – 30.07.06 г., изразяващи се в нереализирани доходи от наема, който би получила от своевременно обезщетяване с равностоен имот срещу отчужденото й дв. място в гр. София, посочено по делото и в решението.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.

Не са налице обаче основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава на т.2 и 3 само формално, без да ги обосновава откъм специфичната им цел и предпоставки. Изложени са доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушаване на съдопроизводствени правила, необоснованост и нарушение на материалния закон – чл.12 от ЗЗД. Те са в обхвата на основанието по чл.281, т.3 от ГПК, което не съвпада с основанията по чл.280, ал.1, т.2 и 3 от ГПК – ТР №1/10 г....