№ 1136

София, 18.11.2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември..………………….

две хиляди и десета година в състав:

Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА

ЕМИЛ ТОМОВ

при секретаря......................................….….................................................. в присъствието на прокурора. ..........…............................................... изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА............................

гр. дело N 670/2010 година.

Производството е по чл.288 ГПК.

П. С. Ц. от София е подал касационна жалба срещу решение № 406 от 3.02.2010 година по гр. д. N 60/2009 година на Софийски градски съд. С въззивното решение е оставено в сила решение от 3.07.08 г. по гр. д. № 4768/07 г. на Софийския районен съд, 67 състав, като е уважен иск на [фирма], София, район К., срещу касатора за сумата 15145, 76 лева на основание чл.207 КТ и за сумата 1471, 96 лева на основание чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ответникът [фирма], София, район К., чрез пълномощника си адв. П. М., оспорва както наличието на основания за допускане на обжалването, така и доводите за неправилност на решението по съществото на правния спор.

Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК поради следното:

В лаконичното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК няма посочване на някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК, за да може касационният състав да прецени сбъдването й спрямо поставени за разглеждане материалноправни или процесуалноправни въпроси. Липсва и конкретен въпрос извън твърдението, че “съдът се произнесъл без да се съобрази с практиката на Върховния касационен съд досежно доказателствената сила на...