Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на "Галати 1" ЕООД, представлявано от управителя М.В и процесуални представители адвокат Гатева и адвокат Василев срещу решение №485 от 23.07.2018г., постановено по адм. дело №895 по описа за 2017г. на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлено оспорване на дружеството против решение №13/312/02834/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" с изх.№01-2600-2940 от 27.09.2017г. и са присъдени в полза на ДФ "Земеделие" разноски. Твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл.209 т.3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба, включително твърдения за нищожност на административния акт, неправилна преценка на доказателствата и в тази връзка неправилни фактически установявания. Иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което преписката да се върне на органа с указания по тълкуване и прилагане на закона. Претендира заплащане на разноски.
Ответникът - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуалния си представител юристконсулт Колева оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор от 10.10.2018г. и молба-становище от 18.02.2019г. Развива доводи за правилност на решението на първата инстанция и претендира присъждане на разноски за тази инстанция, юристконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбата на чл.218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна по следните съображеня:
Предмет на контрол пред административния съд е било решение №13/312/02834/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" с изх.№01-2600-2940 от 27.09.2017г. на "Галати 1" ЕООД в размер на 100% от предоставената помощ по договор от 08.10.2014г., сключен между ДФ "Земеделие" и дружеството. За да отхвърли жалбата съда е приел, че решението за финансова корекция е издадено от компетентен орган, овластен от закон, в изискумета от закона писмена форма и съдържание, съобразено с разпоредбата на чл.59 от АПК. Не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Всички срокове за провеждане на процедурата били спазени. Не били допуснати и нарушения на материалния закон. Съдът е възприел изцяло мотивите на административния орган. Приел е, че не е изпълнен приложения към договора бизнес план за заложените приходи за 2016г. и назначаването на служители, тъй като в срок от пет години от сключване на договора ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект. Не била постигната целта, която да оправдае финансирането с европейски средства. Съдът се е позовал на Методиката за определяне на санкции след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013г. и е констатирал нарушение на законово/договорно задължение, тъй като ползвателят не изпълнявал одобрения проект, не били постигнати нивата на показатели, предвидени в бизнес плана, тъй като реализираните приходи били по-малко от 20%, поради което санкцията била 100%. Съдът освен това е приел, че е налице и функционална несамостоятелност на къщата за гости, била заедно с хотел, поради което е прието, че се цели реализирането на един проект, но разделен на два по-малки, за да се кандидатства за всяка за отделно финансиране. Поради което съдът е приел, че правилно административния орган е приложил разпоредбата на 46 ал.1 и ал.2 от Наредбата, тъй като е налице неизпълнение на договорни задължения след изплащане на финансовата корекция и е установена функционална несамостоятелност по отношение на извършената инвестиция.
Решението е неправилно. Постановено е при неправилно установена фактическа обстановка и въз основа на това - незаконосъобразни правни изводи.
На първо място основателен е довода на касатора, че неправилно съда е обсъждал цялата сума като такава за подпомагане по мярка 312. Според данните по делото 20% от отпуснатата помощ е национално подпомагане. Тази сума няма как да бъде предмет на финансова корекция, тъй като парите не са европейски средства. Това не е било съобразено нито от административния орган, нито от съда. В тази част решението на първата инстанция е неправилно и следва да бъде отменено. Тъй като въпроса е безспорен и правнорегламентиран, административния акт - решението за налагане на финансова корекция в тази част се явява незаконосъобразно и също следва да бъде отменено.
На второ място - по отношение на остатъка от сумата - 80%, обсъждана в обжалвания административен акт следва да бъде съобразено следното:
Неоснователни са направените възражения в касационната жалба относно компетентността на органа - решението е издадено от компетентен орган в кръга на възложените му по закон функции - чл.73 от ЗУСЕСИФ.
Преценката следва да бъде направена по отношение законосъобразността на административния акт.
Правните основания, визирани в атакувания акт са - чл.7 ал.2 от Наредба №29 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие ва микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. /Наредбата/, чл.16 ал.2 от същата Наредба, както и чл.43 ал.1 т.1 и т.3 от с. н., както и чл.46 ал.3 т.1 и т.4.
Фактическите основания по посочените правни норми за налагане на финансова корекция са установена функционална несамостоятелност и/или изкуствено създаване на на условия за получаване на помощта, за да извлече облага в противоречие с целите на този закон, твърдения за нежизнеспособност на бизнесплана и неизползване по предназначение на придобитите активи, както и нарушение на задължението да не се променя местоположението на подпомогнатите активи извън територията.
Между дружеството-жалбоподател и ДФ "Земеделие" е сключен договор 13/312/02834 от 8.10.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от ПРСР за периода 2007-2013г. за финансиране на проект "Къща за гости", находяща се в УПИ ІІ-301 за отпускане на част от цялата сума по пректа. Определена е сума на инвестицията общо 760515,87 лв., като размера на помощта е била определена на 350769,04лв. На 3.11.2014г. е бил сключен анекс за извършена промяна в договора относнобанковата сметка на ползвателя и втори анекс от 14.5.2015г. за преуреждане размера на помощта - 350055,05 лв.
Няма никакъв спор, че строежът е изпълнен и въведен в експлоатация на 28.09.2015г. Както и, че на 18.01.2016г. по банковата сметка на дружеството е извършено плащане на оторизираната сума, заявена на 20.11.2015г.
Проверките, на които административния орган обосновава акта си са извършени съответно на 27.10.2015г. /преди заявяване на плащането и преди плащането на помощта/ - с проверявани строително-монтажни работи сграда, СМР конструкции, СМР ограда и вертикална планировка, а втората е била за периода 28.2.2017г.-10.03.2017г. - с проверявани сгради, помещения, инфраструктура, машини и съоръжения и/или технологично оборудване, други активи и проверка на документи. Предвид тези проверки е прието от органа, че е налице една и съща дата на закупуване на двата имота, скиците с визи за проектиране били с една и съща дата, проектите били изготвени от един и същи проектантски екип, с една дата на съгласуване и т. н. Това е дало основание на органа да приеме, че е налице функционална несамостоятелност и/или изкуствено създаване на на условия за получаване на помощта, поради което е приложил разпоредбата на чл.46 ал.3 т.1 вр. с чл.7 ал.2 от Наредбата.
Тези изводи на административния орган, възприети и от първата инстанция, фактически и правни не могат да бъдат споделени. При обсъждане на експертизата, както и при проверката на данните, от контекста са изведени определени доводи, които да подкрепят тезата на административния орган. Същото се отнася и за събраните свидетелски показания. Съдът е дал превес на определени твърдения, без да посочи защо. В процесния случай са налице са два отделни имота, обособени като такива, два проекта, две скици и всички други документи са отделни. Дори строителството да е в един стил, както се твърди в административния акт, това е за естетичност при външния вид, но не може да бъде основание за липса на самостоятелност на единия обект. Според данните от вещото лице спорната къща е в парцел, изцяло отделен с ограда от всички страни. Има отделно помещение за сервизно помещение и рецепция. Едноличен собственик на "Галати 1" е М.В, който не притежава дялове и не участва в управлението на дружеството, стопанисващо съседния семеен хотел. Поради което няма изкуствено разделяне на производствени и технологични процеси в различни проекти и къщите за гости "Колори" функционират самостоятелно. Къща за гости "Колори" се обслужва от собствена рецепция, която се намира в преместваемо съоръжение с налични компютър, ПОС терминал за безналични плащания и касов апарат. Рецепцията на хотел "Ла Каза" не обслужва къща за гости "Колори". За 2016г., от когато е стартирала дейността на туристическия обект има регистър за настанените туристи, воден чрез специализирана информационна система, а от 2017г. има такъв регистър и на хартиен носител като не са открити никакви данни за регистрации или резервации за гости на хотел "Ла Каза". Приложени са рекламни брошури. Налична е ограда от всички страни с обща приблизителна дължина 161,8м., двойна входна врата, 8 бр. електрически конвектора с механичен термостат, подходящи за бани и мокри помещения. Дадени са и цени за нощувки. Назначени са служители от началото на 2016г.. Налрице са удостоверения за категоризиране на къщите за гости. Дори в самия си акт административния орган е посочил, че се касае за два самостоятелни обекта. Въз основа на всички тези данни следва да се приеме, че е налице функционална самостоятелност на къщата за гости и независимост. Поради което няма и изкуствено създаване на условия за получаване на помощта.
Следва да се отбележи, че цитираната от административния орган разпоредба на чл.46 ал.3 т.1 от Наредбата е обсъдена частично. Нито в административния акт, нито в решението на съда е посочена точната част от разпоредбата, която е искал да бъде като правно основание. Нормата е в две части - кумулативно - да са налице документи с невярно съдържание .. и изкуствено създаване на условия за изпълнение на изискванията за получаване на помощ. И алтернативно - или едното или другото. Явно в случая органа е имал предвид само последната част - изкуственото създаване на условия, което е обективна предпоставка, но без изобщо да обсъди субективната такава в последната част на изречението - с цел - да извлече облага в противоречие с целите на тази наредба. Според чл.2 изр. второ от нея целите на мярката са 1. насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони; 2. насърчаване на предприемачеството в селските райони и 3. насърчаване развитието на интегриран туризъм. По никакъв начин нито органа, нито съда не е установил субективния елемент - да се извлече облага в нарушение целите на Наредбата и мярката съответно. Нарушението е резултативно и доводи за извличане на конкретна облага няма.
Тези доводи само следва да бъдат допълнени от друго нарушение.
В разпоредбата на чл.16 ал.2 от Наредбата, цитирана от самия административен орган Бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на СМР - 10 години, водещи до реализиране целите по чл.2. Няма как на втория месец и на следващата година от пускането в експлоатация на къщата за гости да бъдат направени изводи относно жизнеспособността на предприятието и правилността на инвестицията. Ако не се приеме, че изобщо не е съобразен периода на проверката и развитието на предприятието по Наредба за период от 10 години, въпреки възможността за периодични проверки по изпълнението, е налице е и друго допълнение. Административният орган не е приложил правилно и цитираната от самия него Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР. В тази връзка Върховния административен съд вече се произнесе с мотиви, които се отнасят и за приложената в настоящия случай от административния орган Методика. Тя има характер на нормативен акт и визирания в нея мониторингов период е от пет години, за договори сключени преди 01.01.2015г. В случая договорът с бенефициента е сключен на 08.10.2014г., поради което и съобразно одобрената методика мониторинговия период е за срок от пет години и приключва през 2019г. Освен това извършването на проверка за жизнеспособност на инвестицията следва да съобрази с основната цел, поставена в бизнес-плана, която в случая е създаване на къща за гости. С оглед особеността - туристически услуги, не може да се търси веднага постигане на заложените приходи от основната дейнос. С. М при вземане на решение относно размера на отказа или оттегляне на подпомагането при неспазване на ангажиментите или други задължения, управляващия орган следва да отчете тежестта, степента, продължителността и системността на неспазването във връзка с условията за подпомагане, като тежестта на неспазването зависи по-специално от значимостта на последствията от неспазването, като се отчитат целите на ангажиментите или задълженията, които не са изпълнени. Противно на вменените му задължения с приложимия нормативен акт, управляващия орган на първо място не е спазил изискването за продължителност на мониторинговия период, като изобщо не се е позовал на адекватен период за проверка - преди плащането и начало на експлоатационен период. Освен, че не е спазен нормативно определения мониторингов период, изводите за неизпълнение на поетия ангажимент са направени формално, без да се съобрази дали е налице неспазване на поетия ангажимент, с оглед целите на подпомагането. Като не са съобразени тези факти, управляващия орган е достигнал до грешен извод за жизнеспособност на инвестицията и е наложил санкция в размер на 100% от предоставената финансова помощ.
По никакъв начин не се доказват и твърденията на органа за неползване на предназначение на одобрения прект, напротив навсякъде се говори безспорно за осъществен проект за "Къща за гости" и ползването й по предназначение, предвид дори твърденията на органа за обща рецепция със семеен хотел. Налице е противоречие в мотивите. Няма никакви други данни за ползването й за друго. Представените удостоверения за обекти туристически със съответните звезди в община Б. само допълват извода за ползване на къщите по предназначение.
Производствата по налагане на финансови корекции, чл.73 ал.2 от ЗУСЕСИФ вр. с разпоредбите на Наредба №29 от 11.08.2008г. са санкционни и като такива следва да бъдат строго формални по процедура и изключително конкретни по отношение налагането на корекциите. Едновременено с това следва да са мотивирани по отношение на твърденията за извършените нарушения, както в случая би могло да се приеме, че са наведени такива за извършени три такива - липса на самостоятелна функционалност на проекта и изкуствено създадени условия, недостатъчно приходи и ползване не по предназначение. И да е обоснован размера на санкцията за всяко едно от нарушенията. Ответникът по касация е изложил в административния акт мотиви за нарушенията, но е приел общо 100% санкция, без изобщо да се обсъди всяко едно от нарушенията и дали това налага корекция в пълен размер. Това би имало отношение ако е доказано извършването на някое от посочените нарушения, но в случая това не е направено, поради което решението следва да се отмени.
Цитираната съдебна практика от страна на ответника по касация няма как да бъде съобразена, с оглед индивидуалността на всяко едно от производствата както по отношение на административния акт, така и на съдебните производства. Приложението на материалния закон винаги е въз основа на събраните доказателства и установените конкретни факти.
Като е повторил и потвърдил извода на административния орган, съда е постановил решение в нарушение на закона. Следва решението да бъде отменено и да се отмени обжалвания административен акт - решение за финансова корекция.
На касатора се полагат разноски - държавни такси, адвокатски хонорар за един адвокат и възнаграждение за вещо лице, за двете инстанции по представен списък, подкрепен с доказателства за плащане. В писмената си молба от 18.2.2019г. процесуалния представител на ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Това възражение следва да се уважи, но и да се отчете изключителната факткическа и правна сложност на делото, проведените съдебни заседания и активното процесуално поведение на страната. Страната има право на разноски-адвокатско възнаграждение за един адвокат. Поради което адвокатския хонорар за един адвокат за всяка инстанция следва да бъде намален на 5000 лв. Така на касатора следва да бъдат присъдени общо 13685 лв. РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №485 от 23.07.2018г., постановено по адм. дело №895 по описа за 2017г. на Административен съд Пазарджик и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решение №13/312/02834/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" с изх.№01-2600-2940 от 27.09.2017г. на "Галати 1" ЕООД в размер на 100% от предоставената помощ по договор от 08.10.2014г., сключен между ДФ "Земеделие" и дружеството.
ОСЪЖДА ДФ "Земеделие" да заплати на "Галати 1" ЕООД сумата 13685 лв. разноски за двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.