Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АП/.
Образувано е по касационна жалба на началник група в сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР С. З срещу решение № 311 от 24.11.2017 г. по адм. д. № 321/2017 г. на Административен съд С. З, с което е отменена заповед № 17-1228-000699/ 06.06.2017 г. на началник група в сектор „Пътна полиция” към О. Д на МВР – С. З, с която на П.П на основание чл.171, т.2а от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство” за срок от 6 месеца.
Заявява касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита решението за неправилно, тъй като е налице хипотезата на чл. 171, т.2а от ЗДвП, водачът е управлявал собствено моторно превозно средство без да притежава съответното свидетелство за управление на МПС. Свидетелството за управление на МПС удостоверява правоспособността на водача, но след като водачът не притежава валидно свидетелство за управление на МПС не може да удостовери правоспособността си пред контролните органи. Качеството правоспособен водач се удостоверява от притежанието на валидно свидетелство за управление на МПС.
Ответниците в настоящото производство не са взели становище по жалбата.
Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 13.12.2017 г., в законоопрееления срок, при връчено съобщение за решението на 13.12.2017 г. Разгледана по същество е основателна.
Съдът е установил, че на 06.06.2017г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Г, бланков № 805198, за това, че на същата дата, в 02:00ч. в гр.С. З, по ул.”Х. Б”, в посока изток-запад, до дом № 130, управлява собствения си товарен автомобил „П. П”, с рег. [рег. номер на МПС], със свидетелство за управление на моторно превозно средство, чийто срок на валидност е изтекъл на 07.12.2016 г.
Със заповед № 17-1228-000699/ 06.06.2017 г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция” към О. Д на МВР – С. З, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство - товарен автомобил „П. П” с рег. [рег. номер на МПС], за срок от 6 месеца, считано от 06.06.2017г., на основание чл.171, т.2а от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснована с управление на пътно превозно средство от страна на жалбоподателя със свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок на валидност, за което е съставен акт за установяване на административно нарушение № Г 805198/ 06.06.2017г.
За да отмени оспорения акт съдът е изложил мотиви, че съгласно чл. 50 от Закон за българските лични документи, свидетелството за управление на МПС представлява индивидуален удостоверителен документ за придобита правоспособност и е един от трите български лични документи съгласно чл. 1, ал. 5, т. 2 от същия закон, който се издава от органите на МВР със срок на валидност 10 години. Нормата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП предвижда, че за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление на МПС, което се издава от органите на Министерството на вътрешните работи при наличието на предвидените в чл. 151 и чл. 152 от ЗДвП условия. Свидетелството за управление на МПС удостоверява правоспособността на водача, а именно, че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория. Правоспособността да се извършва дейността не се поражда от притежаването на свидетелство за управление на МПС. Този документ не е елемент от фактическия състав на придобиване на правоспособността за управление на МПС от съответната категория. Следователно изтичането на срока на валидност на свидетелството за управление на МПС не лишава водача от неговата правоспособност да управлява МПС. Между страните няма спор, а и се установява от представената по делото Справка за нарушител/водач, че жалбоподателят е придобил правоспособност на водач на МПС, категория „В", и „АМ” по предвидения в закона ред и няма данни да е лишен от тази правоспособност. Направил извод, че независимо, че свидетелството за управление на МПС е изтекло на 07.12.2016 г., към датата на проверката - 06.06.2017г., водачът не е лишен от право да управлява МПС. Обстоятелството, че свидетелството му за правоуправление е с изтекъл срок не го прави неправоспособен, защото наличието на този документ само удостоверява правоспособността, не я създава и съответно изтичането срока на документа не лишава водача от придобитото право да управлява МПС. Решението е неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП, в редакцията действаща към момента на издаване на оспорения пред съда акт, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: т. 2а. прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
В случая не е прието от административния орган, че нарушението е по чл. 150а от ЗДвП, в редакцията към момента на издаване на акта, тъй като изискването свидетелството за управление да е в срок на валидност е записано с измението на разпоредбата в сила от 3.01.2018 г. Прието е, че е нарушен чл. 150 от ЗДвП, изискващ пътното превозно средство да се управлява от правоспосочен водач. Независимо от това за законосъобразността на обжалваната пред съда заповед е от значение дали са налице предпоставките по чл. 171, т.2а от ЗДвП, в редакцията действаща към момента на издаване на акта.
Както е прието от съда, свидетелството за управление на МПС удостоверява правоспособността на водача и съгласно чл. 50 от Закон за българските лични документи, свидетелството за управление на МПС е индивидуален удостоверителен документ за придобита правоспособност и е един от трите български лични документи съгласно чл. 1, ал. 5, т. 2 от същия закон, който се издава от органите на МВР със срок на валидност /до/ 10 години или 5 години.
Действащата към този момент редакция на разпоредбата на чл. 171т. 2а от ЗДвП предпоставя за налагане на мярката да се установи управление на МПС от собственик, без да притежава съответното свидетелство за управление. Правилно е прието от административния орган, че съответно свидетелство за управление на МПС означава и свидетелството за управление да е в срок на валидност, тъй като когато е в срок на валидност има удостоверително действие. Разпоредбата предпоставя да се притежава съответно свидетелство за управление на МПС, което има удостоверително значение, а не само да е придобита правоспособност. С оглед на това са налице предпоставките за налагане на принудителната административна мярка, която се явява законосъобразна. Обжалваното съдебно решение, с което е тменен акта следва да се отмени и вместо него да се постанови решение, с което да се отхвърли жалбата срещу наложената принудителна административа мярка.
Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 311 от 24.11.2017 г. по адм. д. № 321/2017 г. на Административен съд С. З и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.П срещу заповед № 17-1228-000699/ 06.06.2017 г. на началник група в сектор „Пътна полиция” към О. Д на МВР – С. З, с която на основание чл.171, т.2а от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка – „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство” за срок от 6 месеца. Решението не подлежи на обжалване.