О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3402гр. София, 27.06.2025 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание от деветнадесети март две хиляди двадесет и пета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 2769/2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. М. Д. - Г. и М. Т. Г., малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител Е. М. Д. - Г., чрез адв. В. Г., срещу решение № 52 от 06.03.2024 г., постановено по гр. д. № 453/2023 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260002/16.06.2023 г. на Окръжен съд - Плевен, постановено по гр. д. № 505/2020 г., с което са отхвърлени предявените от Е. М. Д. - Г. и М. Т. Г., действаща чрез своята майка и законен представител Е. М. Д. – Г., срещу „Университетска многопрофилна болница за активно лечение– Д-р Г. С. ЕАД искове за заплащане на сумите съответно 50 000 лв. и 300 000 лв., представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, осъществено на 09.08.2017 г. в [населено място] чрез противоправни действия на служители на ответника, които не разпознали признаците на страдание на плода поради липса на кислород и не предприели своевременно необходимите действия, за да се роди бебето М. Т. Г. здраво и без увреждания, и това довело до раждането на детето в увредено състояние, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждането - 09.08.2017 г. до окончателното им изплащане.
Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускането му до касационно обжалване.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:
1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи, изложени във въззивната жалба? Поддържа се противорчие с решение № 208 от 12.03.2021 г. по гр. д. № 983/2020 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 194 от 11.01.2021г. по гр. д.№ 4488/2019 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 211/21.01.2021 г. по гр. д. № 64/2020 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 63/28. 06.2019 г. по гр. д. № 2296/2018 г. на ВКС, II г. о.; решение № 60301 от 17.01.2022 г. по гр. д.№ 479/2021 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 30/18. 03.2021 г. по гр. д. № 1555/2020 г. на ВКС, III г. о.; решение № 17/18. 02.2021 г. по гр. д. № 2253/2020 г. на ВКС, III г. о. и др.
2. Как следва да се преценяват свидетелските показания от служители на ответника, когато същите са в противоречие с останалия доказателствен материал по делото? Сочи се противоречие с решение № 131 от 12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1/2013 г., IV г. о.
3. Трябва ли медицинските специалисти (лекари, акушерки и медицински сестри) да отразяват точно, ясно и своевременно извършените от тях медицински дейности в медицинската документация и ползват ли се медицинските документи с материална доказателствена сила относно извършването/неизвършването на отразените/неотразените в тях медицински дейности? Представляват ли медицинските документи официални документи? Поддържа се, че произнасянето по въпроса би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В срока за отговор ответникът „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Д-р Г. С. ЕАД, чрез адв. Т. Г., оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, както и основателността на жалбата. Претендира присъждане на разноски.
Постъпил е отговор на касационната жалба от ЗАД „Б. В. И. Груп“ - трето лице – помагач на страната на ответника, в който се поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, от ищците по делото срещу отхвърлително въззивно съдебно решение, постановено по искове с цени от 50 000 лв. и 200 000 лв.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, въззивният съд е приел за безспорно, че от началото на м. април 2017г. бременността на Е. Г. се е наблюдавала от д-р В. Г. и е протичала нормално. Въз основа заключенията на вещите лица е прието че вероятният термин на раждане /ВТР/ е бил определен правилно. Сутринта на 09.08.2017г. ищцата Е. Г. е приета в УМБАЛ „Д-р Г. С. ЕАД, като моментът на хоспитализирането - една седмица след първоначално определения по формулата на Негеле ВТР, е правилно преценен и е съвпаднал с началната родова дейност. Според вещите лица към този момент е налице хронологично преносена бременност, но не и биологична преносеност, доколкото от изготвения първи кардиотокографски запис при хоспитализирането липсват данни за фетално страдание на плода. Към момента на приема са установени нормално протичаща бременност, начална родова дейност в латентна фаза, начални нерегулярни маточни контракции, запазен околоплоден мехур и разширение на маточната шийка 3 см, както и ултразвуково изследване /УЗИ/ и кардиотокографски запис на детските сърдечни тонове /ДСТ/ на плода с изискуемата 20 минутна продължителност-150 уд./мин., добра вариабилност и реактивност и данни за добро състояние на майката и плода. Направеното УЗИ не може да установи увита пъпна връв, но токографският запис, който може да установи индикации за наличие на увита пъпна връв и недостиг на кислород, е показал нормална основна сърдечна дейност и липса на данни за страдание на плода. Според експертите на този етап не е имало индикации за преминаване към оперативно родоразрешение и решението да се изчака спонтанно регулиране и засилване на родовата дейност е правилно. Въз основа показанията на св. В. Г. е прието за установено, че това е било обяснено на ищцата Е. Г., както и че в случай, че маточните контракции не станат по-силни и по-чести ще й бъде включен окситоцин. Според вещите лица „план за раждане“ не е нормативно дефинирано понятие - раждането е динамичен процес и са възможни резки промени и съответно промяна на решението за извършване на раждането, като в случая първоначалният план за раждане е бил правилен.
За безспорно е прието, че в история на бременността и раждането /ИБР/ липсва отразяване на извършени проследявания на ДСТ на плода с акушерска слушалка. Според св. В. Г. при приемането с ултразвуков апарат е установила ДСТ на плода, проследила същите с кардиотокографски запис, извършен от 10.52ч. до 11.12ч., а в 14ч. с помощта на акушерска слушалка, като са били ясни и ритмични - 142 уд./мин. /отразено в ИБР/. Съдът е посочил, че от показанията на св. Р. П. се установява, че от 11.12 ч. до 14.00 ч. на 15 минути е проследявала тоновете с акушерска слушалка. Св. В. Г. и св. Л. З. установяват, че след привеждане на ищцата в 15 часа в предродилна зала втората от тях проследила ДСТ с акушерска слушалка, като в 15.30 ч. са установени ДСТ 148 уд./мин., ясни и ритмични /вписани в ИБР/. След изкуственото отваряне на околоплодния мехур д-р Г. и акушерката П. В. проследили ДСТ с преносим апарат и те са били ясни и ритмични, 136 уд./мин. /отразени в ИБР/. Не са установени патологични отклонения в ДСТ до кардиотокографския запис в 15.43 ч.
Съдът е посочил, че задължение на служителите в болничното заведение е воденето и поддържането на медицинската документация, отразяването на извършените манипулации и интервенции, приложените акушерски намеси, както и съхраняването на тази документация, но неотразяването на конкретна манипулация не е основание да се приеме, че не е извършена. При установения по делото факт на възприетата в болничните заведения практика за неотразяване в ИБР на извършваните от акушерите аускултации на ДСТ, то невписването им в посочения документ не налага извод, че не са осъществявани. В случая проследяването на ДСТ с акушерска слушалка се установява от свидетелските показания, за които съдът, преценявайки ги по реда на чл.172 ГПК, е счел за достоверни поради пълното им покриване помежду им, изключителната им конкретика и липсата на други доказателства по делото, които да ги опровергават.
Съдът е посочил, че липсва нормативно установено задължение за проследяване на ДСТ с акушерска слушалка на всеки 15 минути, като според повторната СМЕ, изготвена от в. л. д-р Ю., по - интензивно наблюдаване и отчитане на ДСТ /на 15 минути/ с акушерска слушалка следва да се извършва след приема в предродилна зала. Липсва и нормативно регламентиран брой кардиотокографските записи /NST/, които да бъдат направени, за да бъде гарантиран пълен и адекватен мониторинг на състоянието на плода. Според вещите лица практиката е при неусложнена и нормално протичаща бременност след настъпване на ВТР това изследване да се прави двукратно - сутрин и вечер. В случая е извършен кардиотокографски запис при хоспитализирането, показващ нормална основна сърдечна честота, добра вариабилност /малки отклонения от основната сърдечна честота/ и реактивност /показател как реагира плода на собствените си движения и на контракциите на матката/ и липса на регистрирани патологични отклонения и данни за страдание на плода, както и на втори такъв, назначен веднага след отварянето на околоплодния мехур. Вторият запис, назначен при отчетени непосредствено преди това в 15.30 ч. нормални ДСТ, но поради включването на перфузор с окситоцин, е започнал в 15.43 ч. и отчита регулярни маточни контракции и кореспондиращи на тях децелерации /забавяне на сърдечните тонове/ на ДСТ от сметен тип - късни и променливи, до 70-80 уд./мин., със запазена вариабилност и възстановяване на основната сърдечна честота до около 120 уд./мин. Съдът е посочил, че според в. л. д-р Ю. влошаването на ДСТ в рамките само на 15 минути е възможно и причината за това би могла да бъде спускането на плода и навлизането на главата в стеснението на таза. Според експертите този запис отразява остро фетално страдание и предполага пъпна патология, а запазената вариабилност означава, че все още е налице възможност за адаптация на плода към исхемията и хипоксемията със запазване на клетъчния интегритет на мозъчните кора, ствол и неврони и на проводната система на сърцето. В този момент, видно от записа в 15.45 ч. в ИБР и от показанията на св. Г. и П., е взето решение за спешно цезарово сечение .
Съдът е посочил, че доколкото в. л. поясняват, че събитията са изключително динамични и състоянието на плода към този момент би могло да бъде преходно /възможно е да бъде преодоляно/ и да отпадне нуждата от цезарово сечение, то правилно с подготовката за извършването му са предприети действия за преодоляването му чрез спиране на окситоциновата инфузия, промени в положението на жената с цел да се намали притискането на подлежащата аорта и да се подобри притока на кръв към маточното тяло, а ако има притисната пъпна връв - тя да се отбремени, подаване на кислород, прилагане на атропин за повишаване сърдечната честота на плода. Съдът е посочил, че извършването на тези действия се установява от записите в ИБР и от показанията на свидетелите. Според вещите лица при липса на благоприятен резултат от извършване на посочените действия в рамките на около 10 минути следва да се пристъпи към възможно най-бързо родоразрешение. В случая според експертите правилно е взето решение за извършване на цезарово сечение с оглед най-бързо изваждане на плода. Предприети са действията, задължително предхождащи оперативната намеса - направено е ЕКГ на ищцата Е. Г., задължителна консултация с интернист /налице е запис в ИБР, макар и не следващ хронологията на действията, но от свидетелските показания се установява, че консултацията е осъществена в този момент, съответно дадено мнение за извършване на спешно секцио/ и в 16.15 ч. родилката е била на операционната маса. Дежурният анестезиолог също е бил в операционната зала. Съдът е посочил, че от събраните доказателства се установява, че към този момент вече не е имало възможност за извършване на цезарово сечение, тъй като плодът е бил много ниско в родилния канал, т. е. раждането е било в ход. В тази връзка в. л. Ю. пояснява, че при второ раждане главата на плода остава до последно по-високо разположена, но много бързо преминава през костния таз и е възможно само в рамките на 15 минути да навлезе в родилния канал. Съдът е приел също, че според експертите правилно е решението за използване на вакуум екстрактор, но предвид предназначението му логично е да се намира в родилна, а не в операционна зала, където е възникнала необходимостта от използването му.
Прието е също за установено, че междувременно в операционната зала дошъл д-р А., който поради липсата на напъни от ищцата, факт, установен от свидетелските показания, оказал натиск върху дъното на матката по метода на Кристелер и в 16.30 ч. плодът се родил. Съдът е посочил, че този метод е предвиден като оперативна намеса по време на вагинално раждане - посочен е в т.1.2.1 от Дял IV, Глава Х Оперативни намеси в специалността „Акушерство и гинекология“, съгласно Наредба № 12/2014г. на МЗ за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“.
Въззивният съд е изложил мотиви, че според § 1 т.21 от ДР към Наредба № 12/21.07.2014г. за утвърждаване на медицински стандарт Акушерство и гинекология, „спешно цезарово сечение е цезарово сечение, индикациите за което са определени не повече от 2 часа преди извършване на кожния разрез и представляват заболяване (състояние), което застрашава живота или здравето на майката и/или плода в по-голяма степен, отколкото самото цезарово сечение. Съдът е посочил, че в случая индикации за предприемане на спешно цезарово сечение, а именно регистрираните данни за фетално страдание на плода чрез проследяване на ДСТ с кардиотокографско изследване, са възникнали в 15.45 ч. Събраните по делото доказателства сочат, че веднага е взето решение за извършването му, като същевременно са предприети и действия за преодоляване състоянието на плода. Съдът е приел също, че извършването на спешно секцио се предхожда от подготвящи действия, подчиняващи се на строги правила, за което е необходимо време. Вземайки предвид, че в 16,15 ч. ищцата е била поставена на операционната маса, съдът е направил извод, че проведената подготовка за извършване на секцио съответства на понятието „спешност“ по смисъла на посочената разпоредба, а извършваните действия спрямо родилката установяват, че е била под непрекъснато лекарско наблюдение и своевременно е прилагана адекватна акушерска тактика в зависимост от развиващия се процес на раждане и състояние на майката и плода с цел оптимален за тях резултат. Направен е извод, че предприетите действия по наблюдение и отчитане на ДСТ на плода са в съответствие с установените правила, като обосновано и своевременно е взето решение в 15.45 ч. за извършване на спешно цезарово сечение, а доколкото е необходимо технологично време за изчакване оптимална продължителност на токографския запис с оглед по-голяма сигурност /при стандартна продължителност 20 мин./, както и поради нуждата от спазване на строги правила преди цезаровото сечение и едновременно с това извършване на действия за преодоляване на страданието, то действията на екипа са адекватни, правилни и в рамките на допустимото време. При формиране на този си извод съдът се е основал и на заключенията на вещите лица, според които по - ранното извършване на спешно секцио би било без наличието на медицински индикации за това, доколкото такива не са били установени. Данните за фетално страдание на плода са от 15.45 ч. по време на втория токографски запис на ДСТ. Съдът, съобразявайки заключенията на вещите лица, е посочил, че родилката и плодът не са оставали без компетентно и навременно проследяване и че правилно при настъпилото пълно разширение на маточната шийка и преминаването на главата на плода през най-тесния участък на таза е взето решение за извършване на вагинално раждане. Приложеният метод на Кристелер също е правилно и адекватно решение предвид риска за плода при всяка следваща маточна контракция. Според съда без значение за настъпилия резултат е наличието на втори акушер-гинеколог, доколкото към момента, в който би могло да се извърши цезарово сечение /поставянето на ищцата на операционната маса в 16.15ч./, раждането е било в ход и осъществяването на секцио е станало невъзможно.
За безспорно е прието, че детето е родено със завита и затегната около крачето пъпна връв, прекъсващо притока на кислород, в много тежко депресивно състояние, в състояние на клинична смърт, без сърдечна дейност, възстановена след проведените реанимационни мероприятия. Съдът е посочил, че в исковата молба няма твърдения за допусната лекарска грешка от специалистите неонатолози, а и от заключенията на неонатологичните експертизи се установява, че действията им са били правилни и реанимацията е проведена съобразно международно приет алгоритъм за реанимация на новородени, утвърден и у нас. За правилни са счетени и действията на лекарите в периода на хоспитализация на детето в Клиниката по неонатология при ответното лечебно заведение. Въпреки постепенното възстановяване на жизнените функции на детето още в първите часове след раждането са се проявили симптоми на тежко мозъчно увреждане - ХИЕ-3-та степен, в резултат на което е развита мултикистична енцефалопатия, което е свързано с необратими и трайни нарушения в структурата и функцията на мозъка. Прието е също, че от експертните заключения се установява, че обективни данни за наличие на вродена /вътреутробна/ инфекция при детето са налични по делото и се съдържат в резултатите от проведените микробиологични изследвания, установяващи изолиран микроорганизъм в кръвта при изследване на хемокултура, взета един час след раждането - Staph. Epidermidis и микроорганизъм E. Coli, изолиран от ушен секрет на новороденото и уринарен катетър. Налице са и клинични данни за такава инфекция - гнойно секреция на очите и висока температура. Въз основа на съдебно – медицинските експертизи, изготвени от специалисти клинични патолози, е прието за установено, че в хистологичните материали за изследване от 11.08.2017г. с резултат, получен на 15.08.2017г., в околоплодни обвивки, пъпна връв и плацентата не са открити данни за вътреутробна инфекция, като според д-р Т. липсата на данни за вътреутробна инфекция в хистопатологичните препарати не изключва категорично наличието й.
Въз основа на горното, съдът е направил извод, че непосредствената причина за състоянието на детето по време на раждането му от 15.43 ч. до 16.30 ч., непосредствено след раждането и след това, е перинатална асфиксия на плода в резултат на увита и стегната около крачето пъпна връв, довела до спиране притока на кръв през нея и тежко нарушение на газообмяната между майката и плода, а установеният ранен неонатален сепсис, за който са налице обективни данни, допълнително е утежнил състоянието на плода по време и след раждането.
Съдът е изложил мотиви, че заключенията на вещите лица са пълни, ясни и обосновани. Базирани са на множество обективни факти, установени от медицинската документация и гласните доказателства, като са съпоставени с научните данни за зависимостите между тях и няма основание да не бъдат възприети. Въз основа на тях, направените в съдебни заседание пояснения и останалите доказателства, фактическата обстановка е точно и ясно установена, в хронологична последователност.
За правилни са счетени изводите на първоинстанционния съд, че констатациите на контролния орган - ИА „Медицински надзор“, не обвързват съда да приеме за категорично доказани твърдените в исковата молба факти за липса на постоянен мониторинг на ДСТ и маточните контракции и за несвоевременност на предприетите действия за спешно родоразрешение, доколкото твърдените от страните обстоятелства подлежат на установяване в процеса с всички допустими доказателствени средства.
Съдът е приел, че категоричната доказаност на правилното определяне на ВТР, началния момент на фетално страдание на плода, компетентното и своевременно проследяване на ДСТ от лекарския екип, участвал в раждането, правилността и своевременността на взетите решения и извършените действия в зависимост от настъпващите промени, обосновават извод за недоказаност на противоправно поведение на служителите на ответника. Съдът се е основал на заключенията на вещите лица, според които медицинският екип не е допуснал грешки в процеса на раждане, всяко едно от взетите решения и предприети действия са съобразени с конкретното състояние на родилката и плода във всеки един момент и в пълно съответствие с медицинските стандарти и правилата на добрата медицинска практика, а настъпилият резултат е обусловен от настъпила перинатална асфиксия на плода в резултат на увита и стегната около крачето пъпна връв на фона на установен ранен неонатален сепсис на плода и невъзможността да бъдат преодолени. Не се касае за виновно поведение на медицинския екип - не се установява немарливо изпълнение на задълженията, което да е в пряка причинна връзка с настъпилия резултат. Няма неизвършени професионални действия, неправилно или частично извършени такива, както и забавени действия, с които шансът на детето за благоприятен изход да е бил отнет. Съдът е посочил, че е доказано, че медицинските лица са положили в конкретната обстановка изискуемата от тях грижа. Като лекарска грешка не може да се посочи и липсата на документиране на съответните проследявания на ДСТ с акушерска слушалка, тъй като при такъв ход на обстоятелствата наличието на записи за отчетени ДСТ по никакъв начин не би могло да окаже въздействие или влияние върху хода на раждането и настъпилия резултат.
Въззивният съд е счел за неоснователни доводите за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила, включително и на чл.9 от ГПК, доколкото на страните е осигурена равна възможност да упражняват еднаквите си процесуални права, включително и правото да подкрепят фактически си твърдения с доказателства.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение, не са налице поддържаните от касатора основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Първият процесуалноправен въпрос, по който се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касае задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и да направи собствени правни изводи по делото. Този въпрос е от обуславящо значение за изхода на спора, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВКС, вкл. и цитираната от касаторите, според която съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил правните си изводи на база приетите за установени факти и в съответствие с разпоредбата на чл. 269 ГПК се е произнесъл по наведените във въззивната жалба доводи.
Противно на твърденията на касаторите, въззивният съд е изложил мотиви по доводите за противоречие между посоченото от вещите лица акушер-гинеколози и разпоредбите на Наредба № 12 от 21.07.2014 г. за утвърждаване на медицинския стандарт „Акушерство и гинекология“ относно правото на акушерите да пишат в медицинската документация. Въззивният съд е приел, че задължение на служителите в болничното заведение е воденето и поддържането в изправност на медицинската документация, отразяването на извършените манипулации и интервенции, приложените акушерски намеси, както и съхраняването на тази документация. Посочил е обаче, че неотразяването на конкретна манипулация не е основание да се приеме, че това обстоятелство не се е осъществило. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че в болничните заведения е установена практика за неотразяване в ИБР на извършваните от акушерите аускултации на ДСТ и по този начин се е обосновал защо кредитира свидетелските показания, сочещи, че в случая е извършено наблюдение на ДСТ на плода с акушерска слушалка. Отделно от това, въззивният съд е счел, че липсата на документиране на проследяването на ДСТ с акушерска слушалка не може да се определи като лекарска грешка, тъй като наличието на записи за отчетени ДСТ по никакъв начин не би могло да окаже влияние върху хода на раждането и настъпилия резултат.
Досежно твърденията на касаторите, че въззивният съд не е обсъдил оплакването за неправилност на първоинстанционното решение поради грешно тълкуване на чл. 45 ЗЗД относно формите на вината в гражданското право, следва да се посочи, че съдът е изложил в мотивите си, че съгласно чл. 49 ЗЗД, за да се ангажира обективната, гаранционно-обезпечителна отговорност на възложителя на работа, следва да се установи че наличието на противоправни действия или бездействия на изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение и настъпили в пряка причинна връзка с това поведение вреди, като вината на изпълнителя се предполага. В случая съдът е приел, че не е осъществен фактическият състав на непозволено увреждане не поради липсата на вина, а защото от събраните по делото доказателства не е установено наличието на противоправни действия или бездействия на медицинските лица, които да са причинили вредоносния резултат. Напротив, счетено е за установено, че те са положили в конкретната обстановка изискуемата от тях грижа.
Без претендираното значение е и необсъждането от въззивния съд на доводите за допуснато от първоинстанционния съд нарушение, изразяващо се в приемане на експертизата, изготвена от ветеринарно-медицински лекар д-р Х. Н., тъй като въззивният съд не е основал изводите си на тази експертиза, нещо повече, въззивният съд изобщо не я е съобразил.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са останали необсъдени доводите във въззивната жалба, че експертизата на в. л. доц. д-р М. М. е изготвена от експерт, който не е практикувал в лечебно заведение, като във въззивната жалба не са наведени оплаквания за конкретни противоречия вътре в самите експертизи и противоречия в отделните експертизи, а основно са изразени съмнения в компетентността на вещите лица. Тези доводи не могат да послужат като обосновка за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос, защото при формиране на изводите си, че е установен ранен неонатален сепсис на плода, съдът е взел предвид и заключенията на в. л. М., Г. и Т., а не само заключението на в. л. М.. Наред с това в решението си въззивният съд е посочил, че заключенията на вещите лица са пълни, ясни и обосновани. Базирани са на множество обективни факти, установени от медицинската документация и гласните доказателства, като са съпоставени с научните данни за зависимостите между тях и няма основание съдът да откаже да възприеме изводите на експертите по релевантните факти, за които се изискват специални знания.Т.е. въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, направил е съпоставка между тях и се е обосновал кои от тях възприема и защо, а правилността на тези изводи на въззивния съд не подлежи на проверка в производството по чл. 288 ГПК.
Нямат връзка с решаващите изводи на въззивния съд и доводите на касаторите за превратно тълкуване на т. 2 от ТР №2/2011 г. по тълк. д. № 2/2011 г. на ОСНК на ВКС, според което лекарите, които не изпълняват ръководни функции или функции по управление на чуждо имущество, не са длъжностни лица, по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. б НК.
Отговор на втория въпрос е даден в практиката на ВКС, вкл. и в цитираното от касатора решение № 131 от 12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1/2013 г., IV г. о., според която практика показанията на свидетелите относно спорните факти следва да бъдат ценени от съда по вътрешно убеждение с оглед всички останали доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност. Когато се ценят показанията на свидетел, възможно заинтересован от изхода на делото, съдът следва да подходи към тях със завишена критичност; да съобрази доколко те са повлияни от тази заинтересованост, съдържат ли вътрешни противоречия или неясноти и уклончивост относно определени факти или противоречия с останалите доказателства по делото. Съдът може да възприеме тези показания за достоверни само след задълбочен анализ на всички доказателства, явяващи се в подкрепа или в опровержението им, излагайки мотиви защо дава вяра на показанията на свидетеля, въпреки възможната му заинтересованост (решение № 100/08.05.2018 г. по гр. д. № 1737/2017 г. на ІV г. о. на ВКС). В решението въззивният съд е съобразил, че свидетелите са служители при ответника и преценявайки ги по реда на чл.172 ГПК, ги е счел да достоверни поради пълното покриване помежду им, изключителната им конкретика и липсата на други доказателства по делото, които да ги опровергават. Въззивният съд не е констатирал, че свидетелските показания взаимно си противоречат или противоречат на останалите доказателства и въпреки това необосновано да ги е възприел и да е основал решението си само на тях, а е извършил анализ на целия доказателствен материал, след което е формирал извод за достоверността им.
Въпросът е обоснован и с твърдения, че свидетелските показания противоречат на медицинската документация, в която не е отразено проследяването на ДСТ и състоянието на плода и родилката в интервала между 10:00 ч. и 14:00 ч.; показанията, че лекари и акушерки не трябва да правят записи в медицинската документация са в противоречие с длъжностните характеристики и Наредба № 12 от 21.07.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“; както и че събраните показания противоречат на констатациите на Изпълнителна агенция „Медицински одит“, описани в писмо с изх. № МО-05-465-6 от 12.01.2018 г.
В тази връзка следва да се посочи, че свидетелските показания в частта относно задължението на медицинските лица да правят записи в медицинската документация са ирелевантни, тъй като тези задължения произтичат от нормативните актове, т. е. съществуването или не на посочените задължения не подлежи на установяване със свидетелски показания и съдът не е приел на база свидетелските показания, че лекарите и акушерите не са имали задължение да отразяват действията си в медицинската документация. Изводите на съда са, че са имали такова задължение, но неизпълнението му не води непременно до извод, че съответното действие не е било извършено, като показанията са съобразени за установяване начина на проследяване на състоянието на плода, като въззивният съд се е обосновал защо кредитира показанията в частта, в която се посочва, че са извършени проследявания на ДСТ. Относно твърденията, че свидетелските показания са в противоречие с констатациите на ИА „Медицински одит“, въззивният съд е изложил в мотивите си, че тези констатации не го обвързват да приеме за категорично доказани твърденията на ищцовата страна за липса на постоянен мониторинг на ДСТ и маточните контракции и за несвоевременност на предприетите действия за спешно родоразрешение единствено въз основа на тях, както и че твърдените от страните обстоятелства подлежат на установяване в процеса с всички допустими доказателствени средства, във връзка с които изводи на въззивния съд няма поставен правен въпрос.
Поради изложеното и този въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване, защото при преценката на свидетелските показания въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, т. е. липсва специалната предпоставка на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Последната група поставени въпроси също не може да послужи за допускане на касационно обжалване.
За да отхвърли иска съдът е приел, че за да възникне вземане за обезщетение за вреда от деликт следва неполагането на дължимата грижа да бъде условие, без което не може да настъпи вредоносният резултат и ако последният е бил непредотвратим и при спазване на дължимата лекарска грижа, гражданската отговорност се изключва, като в случая е счетено, че няма неизвършени професионални действия, неправилно или частично извършени такива, както и забавени действия, с които шансът на детето за благоприятен изход да е бил отнет. Посочено е, че като лекарска грешка не може да се посочи липсата на документиране на проследяванията на ДСТ с акушерска слушалка, тъй като при такъв ход на обстоятелствата наличието на записи за отчетени ДСТ по никакъв начин не би могло да окаже въздействие или влияние върху хода на раждането и настъпилия резултат. В тази връзка за релевантно е прието, че в 15,30 ч. са установени ясни и ритмични детски сърдечни тонове, което е вписано в ИБР, че в 15,43ч. е установено остро фетално страдание и е взето решение за цезарово сечение.
При тези мотиви на съда следва, че по третата група въпроси липсва общата предпоставка на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, защото въззивният съд не е приел, че условие за ангажиране отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД е установяване на обстоятелството, че медицинските специалисти не са изпълнили задължението си да отразяват точно, ясно и своевременно извършените от тях медицински дейности в медицинската документация.
Поставеният въпрос дали медицинските документи представляват официални документи не е изведен от решаващите мотиви на съда, защото въззивният съд не се е произнасял по него, а и същият няма обуславящо значение за изхода от спора при приетото, че релевантно за спора е какви действия фактически са били извършени и съответни ли са те на Медицинския стандарт по АГ и добрата медицинска практика, като неотразяването им в медицинската документация не е равнозначно на неизвършването им.
Отделно от това не е обосновано и наличието на специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно приетото в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато по приложимия към конкретното дело въпрос няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, ако е налице неясна правна уредба, което налага тълкуването на закона от ВКС или при настъпили промени в обществените условия или в законодателството, налагащи промяна на вече даденото от ВКС тълкуване на закона. В случая не са изложени аргументи защо произнасянето от ВКС по поставените въпроси ще бъде от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, а единствено се изразява несъгласие с правните изводи на въззивния съд, което е въпрос на правилността на съдебния акт, която не подлежи на проверка в производството по чл. 288 ГПК.
Съдът намира, че не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл.49 ЗЗД, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск. Решението не е и очевидно неправилно - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Същото не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
С оглед изхода на спора касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Д-р Г. С. ЕАД сумата 1 200 лв., представляваща разноски за касационното производство.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 52 от 06.03.2024 г., постановено по гр. д. № 453/2023 г. по описа на Великотърновския апелативен съд.
ОСЪЖДА Е. М. Д. - Г. лично и в качеството й на майка и законен представител на М. Т. Г. да заплати на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Д-р Г. С. ЕАД сумата 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: