О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3385

гр. София, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закритото съдебно заседание на двадесет и пети юни двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Т.

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д.

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Д. Д. ч. гр. д. №2305 по описа за 2025 г., приема следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Имеа“ЕООД срещу определение №26 от 6.2.2025 г. по в. гр. д. №31 по описа за 2025 г. на Пловдивския апелативен съд, 3-ти граждански състав, в частта, с която е потвърдено определение № 766 от 16.12.2024 г. по в. гр. д. № 512 по описа за 2024 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за освобождаване от предварително внасяне на депозит за вещо лице в размер на 900 лв.

Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, поради което моли да бъде допуснато до касационно обжалване, да бъде отменено и дружеството да бъде освободено от предварително внасяне на депозит за вещо лице.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на касатора, приема следното:

По жалби на дружеството и на А. А. К. с искане да бъде отменено постановление за възлагане на частен съдебен изпълнител Д. Д., издадено на 8.7.2024 г. на имоти, собственост на дружеството, е образувано в. ч.гр. д. № 512 по описа за 2024 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Този съд е постановил дружеството да внесе депозит в размер на 900 лв. за поисканата експертиза по делото. Дружеството е подало молба да бъде освободено от заплащането на тези разноски, тъй като не разполага с никакви парични средства и активи, които да осребри/всичкото му имущество е обект на принудително изпълнение и е възбранено и запорирано/. В публичното съдебно заседание на 13.11.2024 г. съдът е дал десетдневен срок на дружеството да представи писмени документи във връзка с искането си за освобождаване от внасяне на разноски и след като указанието не е изпълнено, е оставил без уважение искането. Дружеството е подало срещу това определение частна жалба до Пловдивския апелативен съд, в която се сочи, че липсва уведомление за указанието на съда, тъй като представител на дружеството не е присъствал в откритото съдебно заседание. Изтъкнато е също, че не е необходимо да се представят доказателства, удостоверяващи липсата на парични средства и активи, защото тези доказателства се намират в кориците на делото, към което е приложен препис от изпълнителното производство. Според жалбоподателя в конкретния случай няма по-добро доказателство относно установяването на тези отрицателни факти от приложеното по делото изпълнително производство.

Пловдивският апелативен съд е потвърдил отказа на първоинстанционния съд да освободи дружеството от внасяне на разноски. Приел е, че съгласно практиката на Съда по правата на човека, постановена в контекста на правото на достъп до съд по чл.6, параграф 1 от ЕКЗПЧ съществува възможност юридическите лица при определени предпоставки да бъдат освободени от заплащане на държавни такси, евентуално и от разноски/решение от 24.12.2009 г. по дело „Агромодел“ ООД срещу България по жалба № 68334/01/. В случая обаче общата предпоставка за освобождаване от заплащане на такси и разноски-липса на достатъчно средства, не може да се прилага по един и същ начин по отношение на физическите и юридическите лица, особено когато са търговци. Следва да бъде отчетено обстоятелството, че търговците участват в търговския оборот с цел реализиране на печалба и след като не се намират в състояние на неплатежоспособност, трябва да се приеме, че нямат финансови затруднения и могат да посрещат обичайните такси и разноски по делата. При определени предпоставки и в тази хипотеза следва да се признае правото на юридическите лица да бъдат освободени от заплащане на такси и разноски, но само когато поради техния размер плащането им може да застраши нормалната им стопанска дейност. В разглеждания случай, като се има предвид, че жалбоподателят е работещо предприятие, което не се намира в установено по съответния ред състояние на неплатежоспособност, нито пък в производство по ликвидация, следва да се приеме, че е в състояние да реализира приходи от своята дейност, независимо от наложените обезпечителни мерки върху неговите активи и определеният депозит за вещо лице по своя размер от 900 лв. не е непосилен, нито ще застраши оперативната му дейност. Ето защо е счел, че няма основание дружеството да бъде освободено от задължението да внесе този депозит.

Във връзка с мотивите на Пловдивския апелативен съд, че дружеството е работещо предприятие, когато според касатора от данните по делото и от данните в търговския регистър е видно противното-че дружеството е с прекратена дейност и няма активи за осъществяване на дейността си, частният жалбоподател е поискал да бъде допуснато касационно обжалване по въпроса дали заплащането на таксата/в случая на разноските/, съставлява непреодолимо препятствие за постигане на преследваната с жалбата легитимна цел. Според касатора разрешението на Пловдивския апелативен съд на този въпрос противоречи на определение № 170 от 15.04.2020 г. по ч. т. д. № 20982020 г. на II ТО на ВКС. Практиката на ВКС се съдържа както в това определение, така и в определения № 628/03.08.2023 г. по ч. т.д. № 588/2023 г. на I ТО, № 1312/20.05.2024 г. по ч. т.д. № 788/2024 г. на II ТО, № 1657/29.05.2025 г. по ч. т.д. № 729/2025 г. на II ТО и др. Тази практика е съобразена с решенията на Съда на ЕС (решение от 22 декември 2010 по дело С - 279/09, определение от 13.06.2012 г. по дело С- 156/12, решения по дела С- 69/14 и С- 571/16/ и др. ), както и с практиката на ЕСПЧ (например решение от 24.12.2009 г. по дело „Агромодел“ ООД срещу България, решение от 26.07.2005 г. по дело Podbielski и PPU Populare срещу Полша, решение от 10.01.2006 г. по дело Teltronic - CATV срещу Полша). Зачетена е и практиката на Съда на ЕС, съдържаща се в определение от 13.06.2012 г. по дело С -156/12 GREP/FreistatBayern, според което принципът на ефективна правна защита, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, може да обхваща и правото на освобождаване от заплащане на разноските във връзка с производството и/или на разноските за адвокатска помощ в производството по такава жалба. Прието е, че макар освобождаването от такси и разноски да е предвидено като възможност само за физическите лица /чл. 83 ГПК/, за юридическите лица това освобождаване е възможно по изключение тогава, когато внасянето на таксата ще представлява за лицето непреодолимо препятствие за достъпа до съд и изискването на такса или разноски е несъвместимо с принципа на ефективната съдебна защита, закрепен в чл. 47 ХОПЕС. За да се произнесе дали е налице основание за освобождаване от такса, националният съд следва да провери дали условията за предоставяне на правна помощ на юридическото лице, съответно за освобождаване от заплащане на държавна такса или разноски, представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигане на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел. В рамките на преценката си националният съд може да вземе предвид предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че лицето, което иска освобождаване от такса, ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и възможността лицето да защити ефективно позицията си по делото, размера на разноските/таксите, които трябва да се платят предварително, и дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до съд. Когато юридическото лице е търговец и преследва стопанска цел, преценката на съда следва да обхване не само неговите финансови възможности и платежоспособност, но и финансовите възможности на съдружниците/акционерите да набавят необходимите средства за предявяване на иска или за подаване на жалбата. Макар да е в тежест на юридическото лице да докаже твърдените факти, свързани с неговото имуществено състояние и причините, препятстващи възможността за заплащане на дължимата държавна такса, съдът може да извърши проверка на верността на декларираното от молителя имуществено състояние в публично достъпните регистри относно вписаните за търговеца обстоятелства. В случая въззивният съд е достигнал до извода, че дружеството е работещо предприятие и може да внесе разноските, без обаче да провери в търговския регистър на декларирано от търговеца обстоятелство-че не е извършвал стопанска дейност, както и без преценка дали едноличният собственик е в състояние да набави необходимите средства за разноски. Ето защо на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК трябва да бъде допуснато касационно обжалване на определението на въззивния съд. Настоящият състав изцяло споделя формулираната по-горе практика, с която в крайна сметка въззивният съд не се е съобразил, пренебрегвайки декларацията на едноличния собственик на капитала и данните в търговския регистър.

По съществото на спора се установява, че по делото едноличният собственик на дружеството е подал декларация за материално и гражданско състояние по образец/стр.284 по в. гр. д. 512/2024 г. на ПОС/, въз основа на която първоинстанционният съд го е освободил от внасяне на разноски като физическо лице. По този начин е установено, че собственикът на капитала не може да осигури плащане на разноските. Освен това вписаните в търговския регистър декларации по чл.38, ал.9, т.2 от Закона за счетоводството за няколко поредни години свидетелстват, че дружеството не е осъществявало стопанска дейност, следователно не е работещо предприятие, което може да плати разноските. Невъзможността да внесе тези разноски би лишило дружеството от ефективна защита по жалбата срещу възлагането на публична продан на негови собствени недвижими имоти на значителна стойност. Следователно са налице посочените по-горе в практиката на ВКС предпоставки за освобождаване на дружеството от разноски по допуснатата съдебна експертиза.

Ето защо след допускане на касационно обжалване определенията на въззивния и на първоинстанционния съд трябва да бъдат отменени и вместо това да бъде постановено друго определение, с което дружеството да бъде освободено от внасяне на депозит за допуснатата съдебна експертиза.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение №26 от 6.2.2025 г. по в. гр. д. №31 по описа за 2025 г. на Пловдивския апелативен съд, 3-ти граждански състав, в частта, с която е потвърдено определение № 766 от 16.12.2024 г. по в. гр. д. № 512 по описа за 2024 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на „Имеа“ ЕООД за освобождаване от предварително внасяне на депозит за вещо лице в размер на 900 лв.

ОТМЕНЯ определение №26 от 6.2.2025 г. по в. гр. д. №31 по описа за 2025 г. на Пловдивския апелативен съд, 3-ти граждански състав, както и потвърденото с него определение № 766 от 16.12.2024 г. по в. гр. д. № 512 по описа за 2024 г. на Пазарджишкия окръжен съд, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА „Имеа“ ЕООД от задължението да внесе 900 лв. депозит за вещо лице по в. гр. д. № 512 по описа за 2024 г. на Пазарджишкия окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: