Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационни жалби на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/ и на „Булгартрансгаз“ ЕАД, чрез процесуален предсатвител против решение № 5032 от 17.07.2019г., постановено от Административен съд - София - град, по адм. д. № 10914/2018г., с което е отменено Решение № Ц-13 от 14.09.2018г на КЕВР и е изпратена преписката на Комисията за енергийно и водно регулиране за ново произнасяне по заявление с вх. № Е – 15 – 45 - 37 от 02.08.2018 г. при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, в мотивите на съдебния акт, като КЕВР е осъдена да заплати и сторените разноски.

К. К за енергийно и водно регулиране и „Булгартрансгаз“ ЕАД чрез процесуалните си представители твърдят, че решението е недопустимо и неправилно, поради нарушения, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209,т.2 и т. 3 от АПК – произнасяне по недопустима жалба, противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторите твърдят, че решението на КЕВР представлява индивидуален административен акт, поради което единствено адресата на акт – „Булгартрангаз“ ЕАД има правен интерес да го обжалва. Оспорват се изводите на съда, че „Неохим“ АД има качеството на краен клиент по смисъла на ЗЕ и се твърди, че „Булгартрансгаз“ ЕАД е оператор на газопреносната мрежа и не извършва дейност по доставка на природен газ. Твърди се, че от решението на КЕВР не произтичат неблагоприятни правни последици за „Неохим“ АД, тъй като ползвателят заплаща такса за дисбаланс само и единствено, когато същият изпадне в дисбаланс, тъй като не е извършил допустимите и необходими дейстивя за избягване на този дисбаланс, т. е. ползвателят е изцяло отговорен за дисбаланса. Поддържа се, че на участниците в общественото обсъждане при приемане решението на КЕВР е предоставена обобщена информация...