Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от областен управител на О. С, чрез процесуалния му представител юрк. И.Т срещу решение № 453/ 22.01.2020 г. по адм. дело № 574/2019 г. на Административен съд - София град. В жалбата са развити съображения за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, които по съществото на доводите могат да се квалифицират като касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Отправя се искане до съда да отмени обжалваното решение, като постанови друго по съществото на спора, с което жалбата на А.Т бъде отхвърлена. В с. з. касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касатора по развитите в нея и допълнително изложени съображения. Претендира се присъждане на сторените разноски в настоящото производство.

Ответникът по касационната жалба – А.Т, чрез пълномощника си адв.. А, в представени по делото писмени бележки, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението като правилно и обосновано да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и обсъди становищата на страните намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С посоченото по-горе решение на Административен съд - София град, по жалба на А.Т, е отменена Заповед № РД-15-143/03.08.2016 г., издадена от областния управител на област С., с която на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗДС) е разпоредено изземването на имот - частна държавна собственост, съгласно Акт за частна държавна собственост № 09083 от 07.04.2016г., утвърден от Областния управител на област С. и вписан в Служба по вписванията - гр. С. към Агенция по вписванията...