Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на И. Обиома, [гражданство], подадена против решение № 854 от 12.02.2020г., постановено от Административен съд - София – град, І отделение, 14 – ти състав, по адм. д. № 9641/2019г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против отказа за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.
В касационната жалба и в писмена защита се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 1 АПК – нищожност на съдебния акт. Касационният жалбоподател излага твърдения, че след като административната преписка била върната с изрични указания на административния орган с предишно решение по адм. д. №8518/2018г. по описа на АССГ, същите не били изпълнени. Моли обжалваното решение да бъде прогласено за нищожно, както и да се обяви за нищожен процесния административен акт, а административната преписка да бъде върната на административния орган за изпълнение на указанията на съда, дадени с решение № 7926 от 28.12.2018г. по адм. д. №8518/2018г. на АССГ. Алтернативно прави възражение за нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 209. т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът не е направил адекватна преценка на атакуваното решение на председателя на ДАБ при МС и не е съобразена актуалната ситуация в страната му по произход. Излага твърдения, че не са изследвани доказателствата за принадлежността му към местна организация и данни за наличие на актове на насилие по делото. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение, като неправилно и нищожно.
Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците/ДАБ/ при Министерски съвет/МС/ оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Минкова, която в съдебно заседание пледира за потвърждаване решението на Административен съд – София - град, като правилно и законосъобразно постановено.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност, като мотивите на обжалваното решение са формирани на база възприетите факти и дават конкретни отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Според участващия по делото прокурор първоинстанционният съд правилно и обосновоно е приел, че изложените от чужденеца причини за нежеланието си да се върне в страната по произход не са обусловени от страх от преследване, по смисъла на чл.8 ал.1 и чл.9 ЗУБ, съответно процесното решение на председателя на ДАБ е законосъобразно и не са допуснати твърдените нарушения.
Като прецени данните по делото и съобрази доводите на страните, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С обжалваното решение № 854 от 12.02.2020г. е отхвърлена жалбата на И. Обиома, [гражданство] срещу решение № 4406/29.07.2019 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано за предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т.4, във връзка с чл. 9 ЗУБ. За да достигне до този резултат първостепенният съд е приел за установено, че при издаване на атакувания адм. акт са изпълнени указанията за ново разглеждане на подадената молба на 04.07.2018г. от чужденеца, дадени с решение по адм. д. № 8518/2018г. на АССГ. Съдът е преценил, че жалбоподателят е напуснал [държава] легално на 25.06.2018г. като е пристигнал със самолет в Р. Б с бизнес виза. Този факт се установявал от паспорта, в който е била положена бизнес виза, с която е било осъществено влизането на територията на страната.
В административното производство касаторът е мотивирал искането си за закрила с твърдения, че бил преследван от официалните власти, понеже бил член на организацията [наименвание]. В изпълнение на дадените указания, административният орган е обсъдил задълбочено този въпрос и е установил противоречия между твърденията в бежанската история, което се доказвало от проведените интервюта. Констатирано е, че чужденецът е заявил, че съпругата му и братовчеда му били убити при нападение на 03.03.2018г., а след това е казал, че братовчед му бил ранен и оцелял. Изложил е твърдения, че не знае кой е убил жена му, а по - късно е заявил, че извършителят е нигерийското правителство. Чужденецът твърдял, че бил арестуван от тайните служби два месеца преди да е станал член на местната организация, а в друго интервю, е унточнил, че бил задържан след като се присъединил към цитираната организация. Първоинстанционият съд е счел за правилен и мотивиран извода на административния орган, който не е кредитирал доказателствата за принадлежност на чужденеца към организацията, както и твърденията на жалбоподателя за арестуване, преследване и нападения. Административният съд е приел, че липсват доказателства, въз основа на които да се направи обосновано заключение за това, че в [държава] жалбоподателя е бил подложен на преследване. При тези данни, първостепенният съд е извел заключение за законосъобразност на атакувания административен акт.
Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Неоснователно е оплакването на касатора за нищожност на обжалваното съдебно решение, защото същото е произнесено от законен съдебен състав, който е компетентен да постанови оспореното съдебно решение. Без правно основание е и релевираното твърдение в касационната жалба за нищожност на процесния административен акт. Това е така, защото административният орган е изпълнил задължителните указания, дадени с решение № 7926 от 28.12.2018г. постановено по адм. дело № 8518/2018г. на АССГ с указания при новото разглеждане на подадена молба за закрила да бъде извършена преценка на доказателствата за ситуацията на гражданите в [държава] и членовете на организацията [наименвание]. Точно това е извършено от страна на ответния административен орган и на решаващия състав на Административен съд София - град, които са анализирали противоречивите твърдения на жалбоподателя във връзка с участието му в организацията [наименвание]. Относно принадлежността му към племето [наименвание] следва да се има предвид, че жалбоподателят не е представил достоверни данни и доказателства в този смисъл, поради което издателят на атакувания адм. акт не е имало какво да обсъди при произнасяне на решение № 4406/29.07.2019 г. От съществено значение е и обстоятелството, че нито в административното, нито в хода на съдебното производство жалбоподателят е ангажирал доказателства по отношение на особен или специален статут на горепосоченото племе, както и относно връзката му с това племе. В касационното производство е представена от страна на ДАБ актуална Справка от 08.09.2020г. за политическата и иковомическа обстановка в [държава], в която също не се съдържат никакви данни досежно положението на лица с етническа принадлежност към племето [наименвание]. С оглед на това касационният съдебен състав счита, че е неоснователно касационното възражение, че АССГ неправилно е постановил оспорваното решение, като не е обсъдил и съобразил указанията на горецитираното решение. По същите съображения не могат да се споделят и твърденията за нищожност на процесния административен акт и не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, защото в случая не са налице актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, които да са нищожни. Настоящият съдебен състав намира за изцяло изпълнени указанията към административния орган, дадени с решение на Административен съд -София-град по адм. д. №8518/2018г., поради което счита, че не е налице твърдяната нищожност.
Не е допуснато и твърдяното нарушение на материалния закон, тъй като решаващият състав на Административен съд София – град правилно е приложил разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, според която статут на бежанец се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Основен показател за предоставяне на статут на бежанец по реда на ЗУБ и Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, която преценката се прави във всеки конкретен случай. Настоящият съдебен състав възприема становището на първоинстанционния съд, че определящо за наличието на предпоставките по чл. 8, ал. 1 ЗУБ е понятието "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ, изразяващо се в нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Следователно понятието "преследване" следва да бъде съотнесено към всеки един от елементите по чл. 8 ЗУБ, като отнасянето към всеки един от посочените елементи следва да бъде съобразено и с конкретната бежанска история на съответния чужденец. В настоящата хипотеза самият той посочва, че не е бил член на въоръжена групировка; не е осъждан в родината му и е напускал легално държавата му на произход. В случая касационният жалбоподател развива тезата за страх от преследване поради политическо мнение и/или убеждение, без да конкретизира в какво се състои членството му в движението [наименвание] и в какво точно се изразява преследването по отношение на него. Видно от проведени интервюта на дати 10.07.2018г. и 11.03.2019г. се установяват противоречиви твърдения кога е бил арестуван чужденецът – преди или след членството му в местното движение и кой е убил жена му през 2018г. Административният орган правилно е установил противоречие и в годините на раждане на чужденеца – видно от представения национален паспорт и карта, издадени от местната организация, в която твърди, че членувал от 2014г. Правилно административният орган е установил от доказателствата по делото, че липсват опасения от преследване с оглед последващите действия на касатора. След смъртта на съпругата си, чужденецът е изложил твърдения, че се криел от властите в различни градове в страната си на произход, след което обаче е напуснал легално страната. Сам по себе си този факт обосновава извода за липса на интерес от страна на властите по отношение на касатора, още повече, че той е практикувал безпроблемно своята публична професия учител и паралелно е с това е развивал наследствения семеен бизнес. От съществено значение е обстоятелството, че жалбоподателят не сочи други релевантни причини, обосноваващи опасения за преследване. С оглед на това правилно първоинстанционният съд е преценил кто неоснователно искането на касатора за предоставяне на бежански статут, поради липса на материалноправните предпоставки за прилагане, предвидени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. В конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение.
Законосъобразни са изводите на Административен съд – София - град, че няма основание за предоставяне на хуманитарен статут на И. Обиома по реда на чл. 9 ЗУБ, доколкото липсват твърдения пред административния орган от страна на касатора, че го грози „смъртно наказание“ или „екзекуция“, съгласно изискванията на чл. 9, ал. 1, т.1 ЗУБ. Той не е бил принуден да напусне страната си на произход поради тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Видно от проведените интервюта и от данните по делото се установява, че чужденецът не е бил преследван поради политическото си мнение и/или убеждение. Следва да се има предвид фактът, че чужденецът е напускал страната си на произход легално, което означава, че официалните власти не са имали специално негативно отношение към него. Предвид противоречивите обстоятелства от бежанската му история следва да се сподели преценката на административния орган, че чужденецът не е бил принуден да напусне родината си поради опасения от преследване и реална опасност от тежки посегателства върху живота и личността му, с оглед на което лицето следва да се определи като икономически емигрант. Изявленията на жалбоподателя са разгледани от административния орган и в хипотезите на чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗУБ.При изследване за евентуално наличие на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият състав на АССГ законосъобразно е извършил преценка на трите вида "тежки посегателства", визирани в чл. 9, ал. 1 ЗУБ, в който смисъл е и решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009г. по дело С-465/2007г.
Във връзка с установяването на условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ правилно е прието за установено въз основа на анализа на информацията, съдържаща се в представената по първоинстанционното дело справка с вх. №МД-386/21.06.2019 г. на дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС, че вътрешен или международен въоръжен конфликт не съществува в държавата по произход. Първоинстанционният съд е отчел разпоредбата на чл. 4, §1 и §2 от Директива 2004/83/ЕО, която определя начините за оценяване на фактите и обстоятелствата, изложени в молбите за международна закрила: информациите на молителя и всички документи, с които разполага за своята възраст, минало, включително и на свързаните с него роднини, за своята самоличност, за своето или своите гражданство/а, за страната или страните, както и за мястото или местата на предишно пребиваване, предходните му молби за убежище, за маршрут на пътуване, документи за самоличност и за пътуване, както и причините за молбата за международна закрила. Начинът на оценяване на фактите и на предоставените доказателства е регламентиран в § 3 на чл. 4 от визираната Директива. Правилно административният съд е приел, че административният орган е положил усилия да оцени фактите и обстоятелствата добросъвестно, като е приел, че твърденията на молителя не са подкрепени с доказателства, а историята, която е изложил, е неправдоподобна и противоречива. Следва да се има предвид, че в съдебното производство пред АССГ и в хода на касационния процес не са представени нови доказателства, които да променят извода на съда, различен от този, който е формиран в оспореното решение на ДАБ, с което се отказва предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. С оглед на това аргументите, обуславящи желанието на оспорващия да получи статут не попадат в обхвата на закрила по реда на ЗУБ. Ето защо е вярно и и обосновано заключението, че в случая лицето не се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, както и не е било принудено да напусне държавата си по произход поради това, че там е изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, наказание или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне по смисъла на чл. 9 ал. 1 ЗУБ. При тези данни касационният съдебен състав споделя становището на първостепенния съд, че в случая не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, който извод потвърждава и от приетата като доказателство в касационното производство Справка. Във връзка с установената актуална обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от Решение на СЕС от 17.02.2009г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. В случая, личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т.1 и т. 3 АПК.
На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 854 от 12.02.2020г., постановено от Административен съд - София - град, І отделение, 14 - ти състав, по адм. д. № 9641/2019г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.