Образувано е по касационна жалба на Началник отдел „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез ст. юрк. Н.Н, срещу решение № 71/19.02.2020г., постановено по адм. дело №781/2019г. по описа на Административен съд-В. Т, с което е отменена Заповед за налагане на ПАМ №10623/28.11.2019г., издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ В. Т, в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – „Естер-09“ ЕООД чрез процесуалния си представител адв.. Д оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е отменена Заповед за налагане на ПАМ №10623/28.11.2019г., издадена от издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ В. Т, в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС е наложена ПАМ „запечатване на търговски обект” – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Д. О, ул.“Ц. Ц“ №1, стопанисван от „Естер - 09“ ЕООД, за срок от 14 дни, за който срок е забранен и достъпът до обекта.
Заповедта е издадена във връзка с извършена на 23.11.2019г. проверка на търговския обект, стопанисван от касатора, при която при контролна покупка на 1 бр. минерална вода, 1 бр. сок, 2 бр. десерти на обща стойност 3,20лева, платени в брой в 13.50 часа от проверяващия Н.Т, не е издаден фискален бон от наличното в обекта ФУ.
За да обоснове този резултат съдът е анализирал приложените по делото доказателства и установената въз основа на тях от приходните органи фактическа обстановка. Приел е, че не е безспорно установено в проверявания обект да е извършена продажба на стока, за която да не е издадена фискална касова бележка. Административният съд също така е стигнал до извод, че оспорената заповед не съответства на целта на закона, поради което я е отменил. Решението е неправилно.
В разпоредбата чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице, което не спазва реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка /продажба/. Този ред е уреден в Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на финансите.
Съгласно чл.186, ал.3 ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице.
В случая нарушението е установено безспорно и е доказано. Установената продажба на минерална вода, сок и десерти в проверения търговски обект, за която не е издаден фискален бон от фискалното устройство, е обоснована с годно доказателствено средство - протокол, съставен при условията и реда на чл.50 от ДОПК, обективиращ действията на органите по приходите, от длъжностни лица в кръга на правомощията им, по установения ред и форма. Протоколът сер. АА № 0013515/23.11.2019г. е съставен в присъствието на управителя С.Ш в проверения обект, който е присъствал по време на проверката и го е подписала без заявени резерви и възражения.
Настоящият касационен състав, при преценка материалната законосъобразност на издадената заповед, на основание чл.218,ал.2 АПК достига до извод за незаконосъобразност на акта като издаден в нарушение на основен принцип в административното производство, уреден в чл.6 АПК – принципа за съразмерност, досежно срока на наложената мярка.
Този принцип императивно следва да се спазва от административните органи при издаване на актовете им, вкл. и при налагане на ПАМ, както е в процесния случай. Това означава приложената ПАМ за определен срок не следва да засяга правата и интересите на търговеца в степен по-голяма от необходимото за постигане целта на закона. Административният орган е издал индивидуален административен акт без да извърши обективна преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на обществен интерес от налагането й. В случая не са отчетени ниската стойност на стоката, за която не е издадена касова бележка, липсата на данни за предходни нарушения от същия характер, не е отчетена и спецификата в дейността на търговеца – продажба на хранителни продукти с ограничен и кратък срок на годност и съхранение.
Съразмерността на мярката се преценява на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, като същата не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага.
Съгласно чл.6, ал.3 от АПК в случаите, когато се засягат права на граждани или организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Изборът на най-леката мярка на административна принуда не е въпрос на преценка на административния органа, а негово задължение.
След като нарушението е констатирано за първи път и са налице обективни данни за инцидентен характер на деянието, то степента на обществена опасност не е достатъчно висока, така че наложената ПАМ от 14 дена, определена към средата на 30 дневния възможен срок за ПАМ, да се явява съразмерен и оттам законосъобразен. При избора на срока на ПАМ са засегнати прекомерно правата и интересите на дружеството. С оглед събраните данни за поведението на дружеството и предприетите при него мерки във връзка с финансовата му дисциплина, целта на закона и интересите на държавата и обществото биха могли да бъдат постигни и с прилагане на по-благоприятна мярка в частта на определения й срок на действие.
Решаващият състав е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната му и съобразно изложените по-горе мотиви, следва да се постанови друго решение, по същество, с което да се измени по реда на чл.172,ал.2 АПК ЗПАМ като срока на ПАМ се намали от 14 дни на 3 дена.
Разноски: Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. При този изход на спора на касатора се дължи присъждане на претендираното юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции по 100 лв. и заплатена държавна такса в размер на 70 лева, или общо в размер на 270 лв., определени по реда на АПК, ЗПрП и Наредба за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, пр. второ и чл. 222, ал.1 вр. с чл.172,ал.2,пр. четвърто, АПК, Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №71/19.02.2020г., постановено по адм. дело №781/2019г. по описа на Административен съд-В. Т, с което е отменена Заповед за налагане на ПАМ №10623/28.11.2019г., издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ В. Т, в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Заповед за налагане на ПАМ №10623/28.11.2019г., издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ В. Т, в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП в частта, в която е определен срока на принудителната административна мярка от 14 дни /четиринадесет дни/ на 3 дни /три дни/.
ОСЪЖДА „Естер-09“ ЕООД, ЕИК 200794114, да заплати на Националната агенция за приходите гр.В. Т съдебни разноски в размер на 270 лв. Решението е окончателно.