Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от А.И, чрез пълномощника му адв. Ч.Ч, против решение № 121 от 21.02.2020 г., постановено по адм. дело № 1356/2019 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо (УП) с изх. № 02-130-6500/2765 от 10.07.2018 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 - 2020 г., за кампания 2015 г.

В касационната жалба са развити доводи за необоснованост на изводите на съда, постановяване на решението в нарушение на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и възраженията на жалбоподателя, съответно неправилно е приложил закона. Оспореният отказ за финансово подпомагане е обоснован единствено с извършената проверка на място през м. септември 2015 г., като съдът не е взел предвид, че не е представена заповед за извършването й, както и че докладът от същата не е подписан от проверяваното лице, като няма данни същият да е уведомен за нея, което съставлява съществено нарушение на административно производствените правила за издаване на акта. При проверката е прието, че процесните БЗС не се поддържат като са силно затревени, което обстоятелство не е квалифицирано правно и не става ясно за коя от хипотезите на чл. 29, ал. 2 от Наредба № 3 от 17.05.2015 г. става дума. Критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по чл. 8 от Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ отм. ДВ, бр. 29...