О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 688гр. С., 17,08, 2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров т. д. № 1437 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК. Образувано е по подадена от ответника в производството [фирма] касационна жалба срещу въззивно решение № 233, постановено на 07. 02. 2014 г. от Софийски апелативен съд (САС), Търговско отделение, Трети състав по въззивно т. д. № 56 по описа на съда за 2013 г., с което е потвърдено първоинстанционно такова № 1697, постановено на 13. 09. 2012 г. от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-8 състав по т. д. № 1242/2009 г., с което на свой ред е осъден касатора да заплати на ответника по касация [фирма] по иск с правно основание чл. 373 от ТЗ, вр. с чл. 17 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) (Конвенцията), сумата 33700 евро, ведно със законната лихва от 24. 03. 2009 г. до окончателното изплащане и съдебни разноски, със законните последици.

По изложени в касационната му жалба и приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК към жалбата, касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, и основания за допускане на касационно обжалване, касаторът обжалва въззивното решение, иска отмяната му, като неправилно изцяло или евентуално - частично, и отхвърляне на предявения срещу касатора иск в цялост, при условията на евентуалност – отхвърляне на същия частично. Противната страна оспорва жалбата....