6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 385

гр. София, 17.08.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание шести април две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 239/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на А. Х. А. срещу решение № 1567/21.10.2022г., постановено по в. гр. д. № 1894/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 262021 от 22.06.2021 г. на Районен съд - Варна по гр. д. № 8639/2020 г., с което е отхвърлен предявеният против Н. Ж. В. отрицателен установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата не е собственик на реална част от 850 кв. м., разположена в северната част на новообразуван имот № ..... от ПНИ на СО Терасите“, [населено място], целият с площ от 3 000 кв. м.

Касаторът поддържа неправилност на обжалваното въззивно решение като се позовава на нарушения на материалния и на процесуалния закон, както и на необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което искът да бъде уважен.В изложението по чл. 284 , ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 и ал.2 ГПК за допускане до касационно обжалване, като се поставят следните три правни въпроса:

1.Длъжен ли е въззивният съд въз основа на направените във въззивната жалба оплаквания да обсъди всички наведени възражения и доводи на страните, които са относими и допустими, фактите на които се основават, както и да формира фактическите си и правни изводи въз основа на всички събрани своевременно по надлежния ред доказателства за тези факти ? Задължен ли е въззивният съд да изложи ясни и обосновани мотиви защо счита, че оплакванията и доводите изложени в жалбата са неоснователни? Когато в хода на съдебното производство се установи, че представеното като доказателство решение на органа на земеделската реституция, на което се позовава ответникът, не е единствено такова, а се предхожда и от други решения за възстановяване на собствеността, постановени в условията на действали други материалноправни норми към датата на постановяването им, длъжен ли е въззивният съд при направено възражение за незаконосъобразност на реституционната процедура да се произнесе по легитимиращото действие на всяко едно от тях ? Сочи се противоречие на изводите на съда с практиката на ВКС - т.2 от ТР 1 /2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 68/29.04.2020 г. по гр. д. № 2513/2019г. на ВКС, , IV г. о.; решение № 44/10.07.2020г. по гр. д. № 1963/2019 г на ВКС, II г. о.; решение № 92/06.11.2019 г. по търг. д. № 2100/2018 г. на ВКС, I т. о.; решение № 134/2013 г. по търг. д. № 1608/2015г. на ВКС, II т. о.; решение № 75/20.06.2016 г. по търг. д. № 1608/2015 г. на ВКС II т. о.; решение № 324/22.04.2010 г. по гр. д. № 1413/2009г. на ВКС, IV г. о.; решение № 10/04.07.2011 г. по гр. д. № 533/2010г. на ВКС, , III г. о.; решение № 246/28.12.2018 г. по гр. д. № 4719/2017г. на ВКС; решение № 173/03.01.2016 г. по търг. д. № 1689/2015г. на ВКС, , II т. о; решение № 15/30.01.2015 г. по гр. д. № 4604/2014г. на ВКС, , IV г. о.; решение № 69/09.07.2015 г. по гр. д. № 1582/2014г. на ВКС, IV г. о.

2.Допустимо ли е при промяна на нормативната уредба, с която се създава различен ред за възстановяване на собствеността, да се засегнат придобити вече при действието на отменения закон права ? Предпоставка ли е за отмяна или изменение на вече постановено решение на поземлената комисия и издаване на последващо решение от същия административен орган, ако след постановяване на решение за възстановяване на собствеността, бъде приета такава законодателна промяна ? Разполага ли с правомощия органът на земеделската реституция сам да отменя или изменя свой акт, когато няма въобще регламентирани или ако са регламентирани, липсват изрично посочените в ЗСПЗЗ предпоставки за това ? Допустимо ли е при всяка промяна на материалния закон поземлената комисия да издава ново решение, въпреки наличие на вече постановени такива преди съответната законова промяна? Представляват ли валидни административни актове, издадени от поземлена комисия последващи решения за възстановяване право на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, ако органът по земеделската реституция вече се е произнесъл по същия въпрос, за същия имот и по отношение на същите лица с предходно постановен и влязъл в сила акт за възстановяване на собствеността с план за земеразделяне до изменението на правната норма с ДВ бр. 68/30.07.1999г.?

3. Кога настъпва реституционният ефект на решението на ПК за възстановяване на собствеността в стари реални граници в терен по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, постановено по реда на чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ в редакцията преди изменението с ДВ бр. 68/30.07.1999г. и легитимира ли то правоимащите като собственици, щом като обектът на правото на собственост е индивидуализиран в достатъчна степен, определен е по граници и съседи, по площ и местност, и е нанесен в картата на възстановената собственост с конкретен номер? Необходимо ли е в такива хипотези, макар и решението да има конститутивно действие, да се счита, че границите на такъв имот се определят едва с плана за новообразуваните имоти и че едва след влизане сила на ПНИ е възможно да се постави началото на придобивната давност в полза на позоваващите се на този оригинерен способ лица ?

Ответницата по касационната жалба Н. Ж. В., чрез адв. Д. К., е подала отговор, с който изразява становище за неоснователност на касационната жалба и липса на основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване.

Производството по делото е образувано по предявен отрицателен установителен иск за собственост от А. Х. А. против Н. Ж. В. относно реална част от 850 кв. м., разположена в северната част на новообразуван имот № 100. 1641 по ПНИ на СО Терасите [населено място], който иск е отхвърлен от първоинстанционния съд.

За да потвърди решението на районния съд, въззивният съд е приел от фактическа страна, че с н. а. № ..../2005г. ищцата А. А. е закупила от Д. Я., М. Я., И. Я. и А. лозе от 850 кв. м. в м. Кюнка в землището на [населено място], като в нотариалния акт е посочено, че за местността няма одобрен ПНИ и имотът попада в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ в кадастрална единица 56 от КВС .С н. а. № ..../1966г. за собственост на недвижим имот, получен по замяна с ДЗС И. Я. и Д. Я. са признати за собственици на имот, придобит по замяна с ДЗС съгласно ПМС от 26.08.1964 г. за земеустрояване на ДЗС, а именно лозе в землището на [населено място], местността Кюнка, с площ от 1 дка.

Съдът е посочил, че ответницата Н. В. се легитимира с договор за доброволна делба № 143/19.06.2018 г., съгласно който в неин дял е поставен новообразуван поземлен имот № 00182.100.1641 по плана на новообразуваните имоти на селищно образувание Терасите с площ от 3 000 кв. метра.

Съдът е приел, че в полза на ответницата В. е било издадено и Решение № 8341/05.06.1998 година на ПК [населено място] за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на [населено място], като е приложена и цялата реституционна преписка, по която е издадено това решение.

Въз основа заключението на съдебно - техническата експертиза съдът е приел за установено, че към 1966 г. и към 2005 г. /когато са съставени нотариалните актове, представени от ищцата/ няма изработен кадастрален план, както и план на новообразуваните имоти, като единственият наличен картен материал е КВС на землище [населено място], съобразно която имотът по НА № ..../2005 попада в околовръстния полигон на кадастрална единица № 56 в територия по параграф 4, до тогава т. н. бяло петно в картата. Спорният имот от 850 кв. м. е част от имот ...... . Според вещото лице имот №: ..... по ПНИ на с. о. Терасите е част от ПИ 100. 1623.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът е изложил мотиви, че в решение № 8341 от 05.06.1998 година на ПК - А., на което се позовава ответницата, няма други индивидуализиращи белези, освен че се възстановява нива от 3, 000 дка в м. Кюнка в землището на [населено място], находяща се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ; има посочени граници, но съобразно изложеното от вещото лице липсва план. В исковото производство на базата на съдебно - техническата експертиза е установено, че това е имот с пл. № 1641 по ПНИ, изработен и приет през 2013 година, което е достатъчно да бъде прието, че решението на ПК за възстановяване на собствеността има конститутивно действие, макар имотът да е индивидуализиран по– късно с ПНИ.Направен е извод, че решение № 8341 от 05.06.1998 година на ПК - А. се ползва с конститутивен ефект и легитимира ответниците като собственици на процесния имот – новообразуван поземлен имот с пл. № ...... по ПНИ.

Съдът е изложил мотиви, че възраженията за липса на предпоставките по чл. 10 ЗСПЗЗ по отношение на праводателя на ответниците /че не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС/, не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство.

Съдът е приел, че не са налице предпоставките за придобиването на имота от страна на ищцата. Нейните праводатели са придобили имота по замяна с ДЗС, като към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ този имот не е бил застроен, нито е бил предмет на разпоредителна сделка, поради което и не са били налице изключенията на чл. 18ж, ал.3 ППЗСПЗЗ и праводателите на ищцата не са станали негови собственици и не са могли да прехвърлят повече права отколкото са притежавали

За неоснователен е счетен доводът на ищцата, че е придобила имота на основание давностно владение.

Съдът е посочил, че е спорен въпросът относно момента, от който в полза на ищцовата страна е започнала да тече придобивна давност, както и дали е приложима общата 10-годишна давност или кратката по чл. 79, ал. 2 ЗС. Съдът е посочил, че решенията на ОСЗ, с което ответницата се легитимира като собственик на процесния имот, е поставено преди изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, т. е., по време, когато производството по възстановяване на земеделски земи в стари реални граници е еднофазно, поради което и то е приключващият реституцията акт, без да е необходимо издаването на заповед по § 4к ал. 7 ЗСПЗЗ. Същото ще има конститутивен ефект, ако в него възстановеният имот е надлежно индивидуализиран по стар или действащ план. Съдът е изложил мотиви, че следва да се държи сметка за това от кой момент настъпва конститутивния ефект – към датата на влизането му в сила или в по-късен момент, когато възстановеният имот е индивидуализиран като конкретна вещ, като позовавайки се на разпоредбата на чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ е приел, че след влизане в сила на ПНИ и индивидуализация на имота е възможно в полза на ищцата да започне да тече придобивна давност, с оглед принципа, че давност не тече срещу този, който не може да защити правата си по исков ред. Направен е извод, че от влизане в сила на ПНИ от 2013 година до предявяване на иска на 24.07.2020 година не е изтекъл предвидения в закона десетгодишен давностен срок.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение е налице посоченото основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по първия правен въпрос за задължението на въззивният съд въз основа на направените във въззивната жалба оплаквания да обсъди всички наведени възражения и доводи на страните, които са относими и допустими, фактите на които се основават, както и да формира фактическите си и правни изводи въз основа на всички събрани своевременно по надлежния ред доказателства за тези факти като изложи ясни и обосновани мотиви защо счита, че оплакванията и доводите изложени в жалбата са неоснователни. Поставеният от касатора правен въпрос е от значение за конкретното дело, като е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВКС, включително и с посочената от касатора, според която задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения. В отклонение от тази практика въззивният съд, при наличието на три решения на ОСЗ за един и същи земеделски имот и при въведените изрични доводи във въззивната жалба, не е изложил мотиви за валидността и законосъобразността на решението на ОСЗ /което се явява трето поред/, на което основава правата си ответницата.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1567/21.10.2022г., постановено по в. гр. д. № 1894/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд

ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лева.

УКАЗВА на касатора, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС - прекратено.

След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика - за прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: