Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. Ч. ЧЛЕНОВЕ:СВИЛЕНА ПРО. Д. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Георги Христовизслуша докладваното от съдиятаР. Д. по адм. дело № 4993/2021

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на „Ади 17” ЕООД, ЕИК:[ЕИК], чрез адв. К., против Решение № 183/28.01.2021 г., постановено по адм. дело № 1759/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив /АС-Пловдив/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 16/06/1/0/01246/3/01/04/03 от 01.06.2020 г., издаден от директора на Областна дирекция Пловдив на Държавен фонд Земеделие (ДФ „Земеделие”), и са присъдени разноски в полза на ответника.

Твърди се неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209 т. 3 АПК. В касационната жалба са изложени съображения, че изводът на съда, че от страна на дружеството не е подадена заявка за второ плащане в посочения в договора срок, е необоснован. Счита, че с представения болничен лист е доказано наличието на особени непредвидени обстоятелства. Твърди се, че от съда не е съобразено, че при приемане на заявката за второ плащане са нарушени разпоредбите на чл. 34, 35 и чл. 36 от Наредба №14. Подробни съображения са развити в касационната жалба. Настоява за отмяна на решението и произнасяне с решение по същество за отмяна на процесния АУПДВ. Претендира се присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

Ответната страна – директорът на Областна дирекция Пловдив на Държавен фонд Земеделие, не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт и при наличието на правен интерес за касатора, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е АУПДВ № 16/06/1/0/01246/3/01/04/03 от 01.06.2020 г., издаден от директора на Областна дирекция Пловдив на ДФ „Земеделие”, с който на „Ади 17” ЕООД е отказана изцяло одобрената финансова помощ по договор № 16/06/1/0/01246 от 13.04.2016 г. и са определени задължения в размер на 24 447,50 лева, представляващи първо плащане по договора ведно със законната лихва, считано от датата, следваща датата на получаване на АУПДВ.

От фактическа страна съдът е приел, че от страна на „Ади 17“ ЕООД е подадено заявление за подпомагане с ИД 16/06/1/0/01246 по подмярка 6. 1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия по Програма за развитие на селските райони за периода /ПСРС/ 2014 – 2020 година, за изпълнение на проект за създаване на жизнеспособно земеделско стопанство, отговарящо на съвременните норми за отглеждане на патици. На 13.04.2016 г. между ДФ Земеделие и „Ади 17“ ЕООД е сключен Договор № 16/06/1/0/01246 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия по ПСРС 2014 – 2020, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, в размер на 48 895 лева, от които: първо плащане в размер на 24 447,50 лв., платими в двумесечен срок от сключването на договора /чл. 3, ал. 2, т. 1/ и второ плащане в размер на 24 447,50 лв. – платимо в срок до три месеца след издаване на уникален идентификационен номер на окомплектована заявка за второ плащане /чл. 3, ал. 2, т. 2/. В чл. 3, ал. 3 от договора е указан срок за подаване на заявката за второ плащане - до 30.04.2018 г., но не по-рано от един месец от изтичане на срока по чл. 6, ал. 1 от договора.

Със заповед № 03-160-РД/294 от 11.04.2016 г. на директора на ОД ДФ Земеделие-Пловдив е одобрено изплащането на финансова помощ в размер на 48 895,00 лв. (първо плащане – 24 447,50 лв. и второ плащане в размер на 24 447,50 лв.), съгласно подадена заявка за плащане от „Ади 17“ ЕООД. На 04.05.2018 г. до ДФ „Земеделие“ е подадена заявка вх. № 02-160-2600/5363 от Б. С. като упълномощен представител на „Ади 17“ ЕООД, към която, във връзка с подаване на документи за второ плащане по Договор № 16/06/1/0/01246 от 13.04.2016 г., е приложен болничен лист № Е 20181080154 от 04.05.2018 г., издаден на А. Б., в който е отразен домашен – амбулаторен режим на лечение от 30.04.2018 г. – 09.05.2018 г. На 10.05.2018 г. А. Б. като управител на „Ади 17“ ЕООД е подал заявка за второ плащане по Договор № 16/06/1/0/01246 от 13.04.2016 г. в офиса на РРА на ОД при ДФ „Земеделие“ – Пловдив.

С писмо изх. № 01-163-2600/422 от 13.08.2018 г. директорът на ОД ДФ Земеделие - Пловдив, на основание чл. 73, ал. 2 от Закона за управление на средствата от структурните и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, е уведомил „Ади 17“ ЕООД за откриване на производство по издаване на решение за налагане на финансова корекция, поради неизпълнение на нормативно и договорно задължение, изразяващо се в неподаване на заявката за второ плащане в срок до 30.04.2018 г. В писмото е посочено, че на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 от договора, е определен размер на финансовата корекция – 24 447,50 лв., от които подлежащи на възстановяване – 24 447,50 лв. Писмото е съобщено на „Ади 17“ ЕООД на 17.08.2018 г. На 29.08.2018 г. е депозирано възражение от дружеството, с което се оспорва липсата на подадена заявка за второ плащане, като са изтъкнати причини, свързани със здравословното състояние на управителя. Към преписката е приложен болничен лист № Е 20181080154 от 04.05.2018 г.

В резултат на процедурата е издаден АУПДВ № 16/06/1/0/01246/2/01/04/01 от 29.11.2018 г., обжалван пред Административен съд – Пловдив и отменен с Решение № 318/14.06.2019 г. по адм. дело № 397/2019 г. Решението на административния съд е отменено с Решение № 17577/20.12.2019 г. по адм. дело № 9336/2019 г. на Върховния административен съд и преписката е върната на директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – Пловдив за ново произнасяне по заявката за второ плащане на „Ади 17“ ЕООД по договор № 16/06/1/0/01246 от 13.04.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1. „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014 – 2020 при спазване на изискванията по чл. 26, ал. 1 АПК и реда на Наредба № 14/28.05.2015 г.

С писмо изх. № 01-163-2600/422#5 от 04.02.2020 г. директорът на ОД - Пловдив при ДФ „Земеделие“ е уведомил „Ади 17“ ЕООД, че открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, тъй като дружеството – ползвател на помощта по Договор № 16/06/1/0/01246/13.04.2016 г. е нарушило клаузите по чл. 3, ал. 3 и чл. 6, ал. 1 от същия като не е подало заявка за второ плащане в срок до 30.04.2018 г. Писмото е получено лично от управителя на дружеството на 06.02.2020 г. Административният орган е уведомил ползвателя на помощта, че болничен лист № Е 20181080154 от 04.05.2018 г. не попада в хипотезата на чл. 22, ал. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., тъй като не отразява болничен престой, поради което са налице основания за възстановяване на полученото първо плащане по договора.

От страна на „Ади 17“ ЕООД е подадено възражение вх. № 01-163-2600/422#6/06.02.2020 г. към което са приложени: медицинско удостоверение 2309/27.02.2019 г., издадено от общо практикуващ лекар д-р К. Г. при Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ „Хаусартц“ ЕООД, за това че А. Б. в периода 30.04.2018 г. – 09.05.2018 г. е боледувал от [заболяване]; медицински изследвания от 30.04.2018 г.; амбулаторен лист № 000246/04.05.2018 г. и № 000310/09.05.2018 г. за извършени първичен и контролен преглед. При тази фактическа обстановка е издаден процесният АУПДВ.

С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на дружеството против процесния АУПДВ. За да постанови този резултат съдът е изложил, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, които да обосновават неговата отмяна.

АС-Пловдив е отделил спорното от безспорното, като е стигнал до извод, че спорът се концентрира по въпроса дали неизпълнението на задължението на ползвателя на помощта да подаде заявка за второ плащане в срока, посочен в договора за финансова помощ, попада в изключението по чл. 22, ал. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. и дали в тази хипотеза забавеното изпълнение следва се третира като редовно. Респективно се спори и за това дали временната нетрудоспособност на управителя на дружеството - ползвател може да бъде квалифицирана като извънредно обстоятелство, в който случай да намери приложение нормата на чл. 38, ал. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г.

Първостепенният съд е приел, че актът е материално законосъобразен, тъй като временната нетрудоспособност като понятие не попада в легалната дефиниция за непреодолима сила и извънредни обстоятелства, дадена в разпоредбата чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. Съдът е стигнал до извод, че за фактическия състав на чл. 22, ал. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. е релевантна не всяка временна неработоспособност, при която осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи, а само тази, която налага болничен престой, какъвто не бил налице в случая. Постановеното решение е правилно.

Безспорно в чл. 3, ал. 3 от Договора между „Ади 17” ЕООД и ДФ ”Земеделие” е посочен крайният срок за подаване на заявката за второ плащане, а именно 30.04.2018 г. Съгласно чл. 38, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от ПРСР 2014-2020 г. при неизпълнение на задължения в случай на непреодолима сила или извънредни обстоятелства ползвателят не възстановява полученото първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, но няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2. Ползвателят или упълномощено от него лице е длъжен писмено да уведоми РА за възникването на непреодолима сила и извънредни обстоятелства и да приложи достатъчно доказателства за това в срок до 15 работни дни от датата, на която е в състояние да го направи. Съгласно §1, т. 15 от ДР на Наредба № 14 от 28.05.2015 г. Непреодолима сила и извънредни обстоятелства са обстоятелства по смисъла на чл. 2, §2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. Съгласно чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП „непреодолима сила и „извънредни обстоятелства могат да бъдат признати по-специално в следните случаи: а) смърт на бенефициера; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера; в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; г) случайно унищожение на постройките за животни на стопанството; д) епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефециера; е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението.

Без съмнение временната нетрудоспособност като понятие не попада в легалната дефиниция за непреодолима сила и извънредни обстоятелства, дадена в разпоредбата на чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. Нормата ясно визира като релевантно обстоятелство, изключващо отговорността, единствено дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера, както правилно е приел съдът. В случая нито се твърди, нито се сочат доказателства лицето, представляващо по закон дружеството – ползвател, да е било в условията на дългосрочна професионална нетрудоспособност към момента на изтичане на срока за подаване на заявката за второ плащане по договора.

Съгласно чл. 22, ал. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. се допуска заявката за второ плащане и съпътстващите я документи да бъде подадена от упълномощен представител на ползвателя на помощта, когато за него е настъпила временна неработоспособност, налагаща болничен престой, поради: общо заболяване, злополука, професионална болест, лечение в чужбина, санаторно-курортно лечение, карантина, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина; бременност и раждане. Временната неработоспособност се удостоверява с болничен лист, представен в РА до три дни след датата на издаването му.

Правилен е изводът на съда, че не са изпълнени и предпоставките по чл. 22, ал. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. Болничният лист от 04.05.2018 г. е издаден за домашно – амбулаторно лечение на лицето, представляващо дружеството - ползвател. Безспорно е, че за периода 30.04.2018 г. – 09.05.2018 г. на А. Б. не е предписан болничен престой. При това положение не е отпаднало задължението, като представител на дружеството, да подаде лично заявката за второ плащане в срок до 30.04.2018 г. Законният представител също така по никакъв начин не е възпрепятстван да подаде заявка и преди последния ден от срока. Както се сочи в становището на прокурора по делото, издаването на болничния лист в конкретния случай може да се тълкува като опит за удължаване на срока, пропуснат поради небрежност, доколкото в самия болничен лист е отбелязано че се „издава за минало време поради късно потърсване“.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че при приемане на заявката за второ плащане са нарушени разпоредбите на чл. 34, 35 и чл. 36 от Наредба № 14. Действително съгласно чл. 35, ал. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., в случай на липса или нередовност на документите по ал. 1, регионалната разплащателна агенция не приема заявката за плащане и връща документите на ползвателя на помощта, заедно с писмено изложение на липсите и нередовностите. Съгласно ал. 3 обаче, след отстраняване на пропуските по ал. 2, ползвателят на помощта има право в рамките на съответния срок по чл. 34, ал. 2 отново да подаде заявка за плащане. В случая документите за второ плащане са подадени след изтичането на този срок.

Пропускането на срока по чл. 3, ал. 3 от договор № 16/06/1/0/01246/13.04.2016 г. представлява фактическо основание за прилагане на чл. 38, ал. 1, т. 1 и чл. 45, т. 6 от Наредба № 14/28.05.2015 г., при което административният орган законосъобразно е отказал подпомагане по мярката и е определил публично държавно вземане срещу ползвателя в размер на изплатеното първо плащане по договора.

Като е отхвърлил жалбата, съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила.

Предвид изхода на спора ответникът има право на направените по делото разноски, но предвид липсата на доказателства за сторени разноски и на искане за присъждане, такива не се присъждат.

По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 183/28.01.2021 г., поправено с Решение № 489/09.03.2021 г., постановени по адм. дело № 1759/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Мариника Чернева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ С. П. п/ Росица Драганова